проф. Божидар Палюшев
проф. Божидар Палюшев
Физик, математик и философ
  • теоретична и ядрена физика
  • християнското богословие
  • философия, икономика, политология



Темата
Покръстването на българите от княз Борис I

Покръстването на българите от княз Борис I

03 May 2017   |   1138   |   0

Покръстването на българите в християнската вяра е една много дискутирана тема в древната ни история. Аз ще се опитам да я осветля от една по-различна гледна точка, слабо позната в нашата историография.

Първото нещо, което искам да подчертая са особеностите на социално-политическата обстановка в България по времето на царуването на Борис I през периода непосредствено преди покръстването през 866 г. Българският народ по онова време е бил разделен на две ненавиждащи се една друга общности – славянската и прабългарската. Още по времето на прадядото на Борис I – хан Крум, тази вражда накарала този хан да премахне външните различия в облеклото на двете общности, като заповядал всички българи да облекат като общо чуждото аварско облекло. Българите-славяни, от друга страна, още от времето на царете Омуртаг и Маламир охотно възприемали християнската вяра, за което били гонени от властта, която била в ръцете на прабългарските боили. Българските царе, включително и най-вече Борис I, често губели битките, защото когато прабългарското войнство тръгвало срещу врага, славяните се спотайвали и гледали сеир, искайки техните прабългарски „врагове” да загубят. И обратното, когато славяните влизали в бой, прабългарите гледали сеир.

Княз Борис I ясно си давал сметка, че това положение е неприемливо и дори опасно за държавата му и затова прекрасно разбирал, че различията между славяните и прабългарите са преди всичко духовни, т.е. те се свеждали до различието на религиозното им вярване. Славяните се кланяли на техния бог Перун, а прабългарите – на Тангра. Борис I решил да замени тези два езически бога с чуждия, но общия Бог Иисус Христос.

Всъщност как изглеждал Иисус като личност в очите на древните прабългари и славяни, изправени пред перспективата за въвеждането на една чужда и за двете общности религия. Иисус Христос съвсем се отличавал от езическите богове, които били невидими и страшни, покоряващи хората със своята физическа сила и жестокост, на които вярващите в тях им се покорявали от страх. Иисус бил пълна противоположност. Той бил като тях човек, не размахвал мечове, нито мятал светкавици, не се правел на страшен, а ходел облечен в проста ленена дреха и обут в сандали. Разговарял с хората тихо и кротко, ядял и пиел с тях, съчувствал на мъките им, но вършел и чудеса, като най-вече лекува от неизлечими болести. Иисус страдал като всичко хора, имал страх от смъртта и не искал да му се принасят жертви. Той сам себе си принесъл в жертва като жертвен агнец, за да изкупи грехове на хората, позволявайки на враговете Му да го разпънат на кръст, и сам носел кръста си към лобното място на Голгота.

Иисус учел хората да се обичат един друг и им заповядвал да обичат дори враговете си. Той изпитвал страшни болки, бидейки прикован с железни гвоздеи върху позорния кръст, викайки към Всевишния: „Отче, Отче, защо си ме изоставил?”

Кръстните страдания на Иисус предизвиквали дълбоко съчувствие и състрадание у хората, а състраданието е прелюдия към любовта. Хората, и най-вече слабите, болните и бедните вярвали в Иисус и били готови да Му се покорят не от страх, а от любов и състрадание към Неговите кръстени мъки. Особено впечатление Той правел на сантименталните славяни, затова една не малка част от славяните в държавата на Борис I вече били възприели християнството.

Самият княз Борис I познавал Иисус и неговото учение от сестра си Теодора, която попаднала в плен у византийците при една от войните им с Пресиян, бащата на Борис I. През 855 г. княз Борис I сключил мир с византийската императрица Теодора, при което като дар той получил освобождаването на сестра му. Последната по време на пленничеството си била покръстена в християнската вяра, приемайки за свое име името на императрицата Теодора. Тази сестра на Борис I също изиграла важна роля за възприемането на християнството в България, защото тя разкрила и запознала брат си с христовото учение.

Всички тези причини – разделението между славяни и прабългари в държавата му, влиянието над него на сестра му Теодора, както и не маловажното политическо съображение за подобряване на статута на държавата му сред християнските могъщи съседи (най-вече, Византия), подбудили Борис I да приеме християнската вяра и да покръсти целия български народ. За целта той поканил от Византия високопоставени византийски архиереи, за да покръстят както него, така и народа му.

palyushev.pokrastvaneto_2

Управляващата прабългарска аристокрация обаче била силно настроена срещу такова покръстване. Когато научили, че Борис I тайно се е покръстил, болярите възбунтували народа против него с цел да го убият. Езическият им гняв избухнал с такава сила, че за кратко време около двореца на Борис I в Плиска се събрали най-активните и представителни хора на всичките 10 области на царство България. Било вечер. Портите на крепостта и двореца на Борис I били затворени. Около тях една огромна и настървена тълпа размахвала мечове и крещяла: „Смърт на християнския предател!” За обща изненада обаче портите на двореца бавно се отворили и оттам вместо въоръжени до зъби конници от свитата на княза, излезли седем свещеници, всеки със свещ в ръка, а след тях гологлав, без корона и царски дрехи, облечен в бяла власеница и бос, вдигнал високо над главата си кръст вместо меч, вървял князът, а зад него още 48 души, също със свещи в ръцете вместо мечове, вървели бавно и мълчаливо към слисаната от това мистично зрелище тълпа. За ме е очевидно, че в този върховен момент оказвал влияние върху хората и Всевишния, защото както описват очевидците, озверялата тълпа, ръководена от прабългарите-боили, противници на Иисус, до един се проснали на земята от суеверен страх и мистичен възторг пред смелата достигаща до безразсъдство саможертва на княза и неговите приближени. Това е Дух, идващ от висините, предизвикващ въпросното стъписване и объркване на хората със своя свръхестествена сила, нещо непонятно, непостижимо за обикновения човек. Подобно стъписване на озверелите езичници наподобява искреното страхопочитание на вярващите християни пред кръстната жертва на Иисус.

Последвалите обаче събития скоро прекъсват мистичното чувство на хората, участници в тази изключителна в цялата българска история сцена – от разтворените градски порти на Плиска връхлетяла въоръжена до зъби конница и се нахвърлила с острите мечове върху изпадналата в суеверен и мистичен шок езическа тълпа.

Сведенията за броя на жертвите при това среднощно клане са противоречиви. Според някои хронисти Борис I избил само 52 души от болярите, които най-вече се бунтували против покръстването.

Според други източници, най-вече византийски, гвардията на княз Борис I е унищожила всичко живо от 52-та болярски рода, управлявали десетте района на българската държава от онова време. Това били старите прабългарски родове, които участвали в създаването на българската държава още от времето на хан Аспарух. Това били представители на прабългарската общност, които не допускали до властта славяните, сред които нямало особена аристократична класа. Именно тези боляри обвинявали Борис I, че с приемането на християнството той е отстъпил от бащината вяра и чест и чрез тази чужда религия (християнството) България ще стане лесна плячка на ромеите. За прабългарите думата „християнин” била синоним на ромей, т.е. на жител на Византия. Те виждали и отстъпване пред искането на славяните за участие в управлението на България, за което говорела готовността на славяните за възприемане на християнството. Те виждали в лицето на Борис I и национален предател, защото той демонстративно сменил прабългарската титла „хан” със славянската титла „княз”.

Подобни чувства сред боилите в българското общество преди това станали причина за смъртта на хан Крум, който пожелал да премахне враждата между двете основни общности в българското общество като заповядал всички да облекат аварски дрехи и освен това, дал на двама славянски князе да пият вино наравно с прабългарските боили от черепа на Никифор.

Това, което направил Борис I обаче надхвърлило всякакви граници. Той сменил не само дрехите им, но сменил бога им и вече ставало дума и за равноправие на славянската общност, което ги поставяло всъщност в известно предимство пред прабългарската общност, тъй като славяните много по-лесно възприемали християнството.

palyushev.pokrsatvaneto_3

За прабългарските боили въпросът следователно бил „на живот и смърт”. Те не само губели властта, но и вярата си и затова силно желаели да убият княз Борис I, за да могат да избера нов хан, който да им върне бога и властта

Главните подбудители на бунта срещу властта на Борис I били избити още същата вечер, когато разбуненото множество било изпаднало в мистичен и суеверен шок от зрелището на пристъпващите към тях със свещи в ръце свещеници, обкръжили гологлавия и бос Борис I.

Останалите живи, които не загинали веднага след бунта, били затворени в тъмници, след което били заставяни да се покаят, както било по християнски обичай.

В преддверието на базиликата в Плиска, която била построена веднага след покръстването, и до ден днешен може да се види от едната страна кръгъл камък за отсичане на глави, а на другата купел за светена вода за покръстване. Които отказвали да се потопят в купела, им отсичали веднага главата.

По пода край лобния камък има издълбани улейчета за изтичане на кръвта.

Така Борис I избил не само личните си врагове между управляващата класа на прабългарските боили, но той унищожил цялата прабългарска аристокрация и разчистил пътя на славяните към властта.

Повечето съвременни християни осъждат този очевидно нехристиянски акт на покръстването ни в християнската вяра. Такъв акт всъщност представлявало братоубийствено клане – убивали братята си, бащите си, синовете си и дъщерите си, въпреки закона, даден ни от Иисус „да обичаме дори враговете си.”

Отговорът на всяко насилие е омраза. Това проклятие, което легна върху българския народ затихва много бавно през вековете. От засъхналата кръв от време на време поникват все нови и нови кълнове на озлоблението, което може би е причината за сегашното ни окаяно положение като нация.

Въпреки това, аз вярвам, че волята на Бога е била българският народ да бъде християнски народ. И затова той днес е достоен член на християнското общество на народите. Нехристиянският начин на покръстването му обаче не е било по Божията воля, а е било резултат на греховната човешка природа, достигнала изключителни размери в езическия начин на живот.

проф. Божидар Палюшев