проф. Божидар Палюшев
проф. Божидар Палюшев
Физик, математик и философ
  • теоретична и ядрена физика
  • християнското богословие
  • философия, икономика, политология



Темата
Негативното отношение на Тръмп към Транстихоокеанския пакт (TPP)

Негативното отношение на Тръмп към Транстихоокеанския пакт (TPP)

28 April 2017   |   5802   |   0

По времето на президентството на Барак Обама, САЩ успяха да придвижат значително подписването на т.нар. „Trans-Pacific Pact” (Транстихоокеански пакт - TPP), който обединява икономиките на редица страни от тихоокеанския басейн по подобие на ЕС. Той включва страни като САЩ, Чили, Нова Зеландия, Филипините, Австралия, Виетнам, Южна Корея и Япония. Този съюз създаваше огромна общност, обхващаща най-бързо развиващия се район на света за последните петдесет години. В интервю с австралийския министър-председател аз чух хвалебствия за този съюз, защото според него той създавал изключително много работни места в Австралия и съдействал много за развитието на австралийската икономика. Ползата за самите САЩ бе, че на американския пазар започнаха да постъпват огромно количество азиатски индустриални продукти, което като цяло е в изгода за американците поради ниските цени на тези продукти и относително високото им количество.

На президентските избори в САЩ през есента на 2016 г. обаче, изненадващо за политическите наблюдатели, всички (без изключение) кандидати за президенти, включително и Хилъри Клинтън, се обявиха против пакта ТРР. Защо стана това?

Политическите и икономическите наблюдатели по света почти единодушно приемаха, че пактът ТРР в по-късен етап ще се обедини с ЕС, и в този колосален икономически пазар САЩ трябваше да играят ръководна роля. Това би било и ядрото на бъдещия Нов Световен Ред, защото създаваше най-голямата и силна група от развити страни, които вече можеха да определят почти без конкуренция съдбините на цялото човечество. Такова гигантско обединение на приятелски настроени към САЩ държави очевидно утвърждаваха по неоспорим начин и лидерската роля на Америка в бъдещия световен ред, проправящ пътя към цялостното обединение на световните държави под единно политическо и икономическо управление.

Но въпреки това може би най-яростният противник на ТРР беше и остава настоящият президент на САЩ, Доналд Тръмп.

palyushev.trump.tpp1

Какви бяха основанията на Тръмп за това? Според него търговският модел на ТРР опустошава редица сектори на американската икономика и индустриалните райони в страната. По този начин САЩ губят огромно количество работни места (Тръмп нарече този пакт износ на работни места от САЩ), което очевидно е добро за потребителите и търговците в страната, но същевременно този пакт се оказва като основен фактор за увеличаване на безработицата в съответните райони и намаляване на заплатите. Ако се направи баланс на негативните и положителните страни на ТРР, твърдението на Тръмп е, че страната губи много повече от ползите, които задоволяват само масовия американски консуматор. По същество, това представлява механизъм за намаляване на жизнения стандарт на американеца, което създава могъщи подводни течения във вътрешната политика на САЩ. Една от особеностите на САЩ се свежда до това, че страната като цяло е свръхчувствителна към вътрешните си политически и икономически проблеми, които неизбежно налагат на американския висш политически елит определени насоки за маневри във външната политика, предизвикало тази изненадваща промяна в политиката на новия американски президент. Следователно, въпреки общите ползи от търговията с Азия, въпреки очевидно сигурния път за налагане на Новия Световен Ред в света под ръководството на САЩ, вътрешните политически съображения принуждават висшия политически елит временно да отстъпят от придвижването на плана за световно господство и да се приемат очевидно неблагоприятните последствия от промяната на политиката по отношение на изгодите от търговията с Азия. Такава промяна в политиката на САЩ обаче има катастрофални последици за интересите на Източна Азия.

Например, Китай изнася почти една трета от своята индустриална продукция за САЩ. Намерението на Тръмп е да блокира достъпа на тази продукция до американския пазар, налагайки 35% данък на стоките с американски произход, произвеждани в Китай, което прави тези стоки неконкурентноспособни. Тези стоки донасят огромни печалби на американските корпорации, използващи евтина китайска работна сила, но разоряващи американската икономика. Този данък върху китайските стоки ще изправи Китай пред невиждана икономическа криза. Същото е валидно и за Япония, а в известен смисъл и за останалите потенциални членове на ТРР. Държавите, изправени пред лицето на такава икономическа криза, се държат непредсказуемо на политическия фронт. Възможно е да появят агресивност (особено Китай) в стремежа си да разкрият нови платежоспособни пазари, възможно е да реализират агресията си с политически или даже с военни средства.

palyushev.trump.tpp2

Морският военен флот на САЩ, обаче, е най-мощният в света. Америка може да блокира достъпа до Тихия океан, ако видят че тази агресивност преминава границата на добронамереността. Но в самите САЩ могат да се появят протести от загубата на евтините азиатски стоки. Това може да принуди Тръмп или бъдещите американски президенти след него, да преразгледат икономическите отношения с източноазиатските страни.

Аз лично смятам, че с тази мярка против ТРР САЩ постъпват по същия начин, както с имперска Япония в навечерието на атаката в Пърл Харбър. Дори малки стъпки към силово решение на конфликта са в състояние да причинят хаос в Източна Азия. Например, Тръмп си позволи да направи забележка на Китай по повод на прекомерното увеличаване на военноморския им флот в Тихия океан. Но тази китайска инициатива във военната област е очевиден отговор на евентуалните санкции на САЩ и е резултат на нарасналата икономическа мощ на Китай. Така китайците просто действат съобразно принципа „Надявай се на мир, готви се за война.”

Контролът на Тихия океан днес се преплита и с проблема за контрола на морските пътища, използвани за превоз на нефт и суровини, така необходими за функционирането на азиатските индустриални сили като Китай и Япония. Следователно, в рамките на настъпващото президентство на Тръмп, Китай и Япония, двете най-мощни икономики в света след тази на САЩ, се изправят пред проблема за увеличаване на военния си арсенал в резултат на драстичния търговски дисбаланс със САЩ. Такова действие от страна на азиатските гиганти няма начин да не се възприеме от самите САЩ като потенциална заплаха за своето господство на Тихия океан. Те несъмнено ще възприемат всеки ход във военното строителство на въпросните страни като нападателен, какъвто той по същество ще бъде поради заплахата от загуба на икономически изгодни позиции.

Всичко това може да се случи в резултат на планираната от Тръмп политика спрямо ТРР, което очевидно ще доведе до крещящ дисбаланс на силите, определящи нещата в един от най-проблемните райони в света – тихоокеанският басейн. Всички тези обстоятелства могат сериозно да застраша и световния мир като цяло.

проф. Божидар Палюшев