проф. Божидар Палюшев
проф. Божидар Палюшев
Физик, математик и философ
  • теоретична и ядрена физика
  • християнското богословие
  • философия, икономика, политология



Темата
Отношението на Тръмп към Китай и Япония. Тайната на японското икономическо чудо

Отношението на Тръмп към Китай и Япония. Тайната на японското икономическо чудо

20 April 2017   |   624   |   0

Има много общо в икономическия успех на двете азиатски страни Япония и Китай. Както вече отбелязахме в предишни статии, Китай поддържа процъфтяването на икономиката си чрез непрекъснато висок растеж, който за тази година е малко по-нисък – 6.6% годишно нарастване. За сравнение, в предишните 10 години, растежът на китайската икономика не е слизал под зашеметяващо високите 7%. За съжаление, от гледна точка на законите на свободната пазарна икономика, най-важното за нея е дали тя нови печалба, а не дали е много висок растежът й. В случая на Китай (същото е и за Япония, както ще видим) високият растеж на икономиката не носи печалби и засилване на икономиката (т.е. повишаване на нейната ефективност и интензивност. Такава икономика е много чувствителна към рецесия и има опасност при по-силен трус напълно да се срине. Нещо подобно се случи с Япония през 90-те години на миналия век.

През 80-те години на XX в., Япония имаше подобен на Китай висок икономически растеж. Мнозина очакваха тя да надмине дори гиганта САЩ. Но в действителност, въпреки високият растеж на японската икономика, поддържането му в даден момент се оказа невъзможно. И когато този растеж се забави, Япония изпадна в дълбока финансова криза, от която тя не може да се освободи и до ден днешен. Но както невижданият растеж на Китай понастоящем, така и растежът на японската икономика през 80-те години на миналия век, успя да заблуди почти всички икономисти по света. Логично е да се очаква, че подобна съдба го очаква и Китай.

Както вече отбелязахме в предишната статия, невероятно високите темпове на растеж, задвижвани от ниските цени и сравнително високото качество на експортните стоки, е всъщност сигурен път за натрупване на т.нар. „лоши кредити” (кредити, които производителите много трудно или изобщо не могат да върнат на банките поради ниската цена на изнасяните от тях стоки). Това е общ проблем, както за Китай, така и за Япония.

В Китай обаче комунистическото държавно управление сравнително лесно поддържа подобна политика. Комунистическите лидери имат власт да разпределят парите на политически принцип и да манипулират, т.е. да изопачават) икономическите данни. В Япония, обаче, властта е демократична и тя е длъжна да се съобразява с интересите на дребните икономически субекти, както и със законите на свободния пазар. В Китай многобройните притежатели на акции и ценни книжа са маловажни и игнорирани от властта, докато интересите на банкерите, свързани с правителствените служители, са на първо място.

Но както в икономиката на Япония, така и на Китай, се разчита преди всичко на износа, при което и двете страни имат зашеметяващо високи темпове на растеж, но и двете бавно се плъзгат по нанадолнището на ниската ефективност и почти пълна липса на печалба от такъв тип икономическа политика. Затова и двете страни са застрашени от срив при първото, дори и най-слабо забавяне на тези темпове. При това, лошите кредити в Япония вече възлизат на 20% от нейния брутен вътрешен продукт, а в Китай (данните тук са манипулирани) може би този процент вече достига 30-40%.

palyushev.trump.japan

През 70-те и 80-те години на миналия век, Япония се радваше на невиждан икономически подем, но бързият й растеж се дължеше не толкова на доброто управление, колкото на финансовата и банковата система на страната. Японските банки тогава (както и днес) са под строг държавен контрол, поддържащ изкуствено ниски лихви. И докато високите лихвени проценти в другите страни налагаха финансова дисциплина в икономиките им, отстранявайки слабите производители и компании по естествен път, то японските банки раздаваха неконтролирано пари с изкуствено занижени лихвени проценти на приятелски корпорации. Тук главна роля играеха прословутите „връзки”, познати нам от комунистическо време. По този начин банките натрупаха много „лоши заеми”. Затруднявани от множеството закони, японците започнаха масово да влагат парите си в японските пощи (законите за банковото влагане бяха сложени за тях) и затова тези пощи започнаха да функционират като банки. Те плащаха много ниски лихви. Правителството обаче изземваше тези пари и ги заемаха на най-големите банки в Япония при също много нисък лихвен процент, много по-нисък от съществуващия по онова време лихвен процент в света. Същите тези банки от своя страна раздаваха тези пари във вид на евтини кредити на приятелски търговски сдружения, свързани с големите компании-производители. Бордовете на директорите на тези банки се състояха от служители на облагодетелстваните компании и банкери, които се интересуваха не толкова от печалбите, колкото от постоянния приток на „свежи” пари, който да поддържа производството на евтини стоки, изнасяни в чужбина. Поради тази причина Япония имаше един от най-ниските проценти на възвращаемост на капитали в целия индустриален свят. Това означаваше ниска печалба на самата икономика като цяло. Японците живееха от своя износ, който бе жизнено важен за тях.

В резултат на такава политика, цената на парите в Япония беше много по-ниска в сравнение с други страни. Затова и спестовните влогове в Япония представляваха много висок процент от доходите на населението. За сравнение, ще посоча картината на харченето на пари в днешна Великобритания. По статистически данни, днешният редови британец харчи невъобразимите 40% от своя годишен доход и това се дължи на обратното явление – очакваното свиване на британския износ поради кризата предизвикана от Брекзит и поскъпването на вноса поради слабия паунд.

В онези години Япония не провеждаше никаква пенсионна политика, а пенсиите, които корпорациите предлагаха, бяха много малки. Поради това, японците сами си осигуряваха пенсии чрез увеличение на спестяванията. И тази огромна армия от японски вложители бяха просто принудени да влагат парите си при унизително ниски лихвени проценти.

palyushev_trump_japan

Големите спестявания на японците бяха допълнителен аргумент Япония да залага на своя износ, защото вътрешното потребление вследствие спестяванията силно бе намалено. Така японските компании-производители станаха зависими не толкова от вътрешното потребление, колкото от износа на стоки с изкуствено поддържани ниски цени. С други думи, колелото на японското икономическо чудо се въртеше на големи обороти от непрекъснатия приток на банкови кредити, осигурен от ниския лихвен процент и послушните, лесно отпускащи кредити банки.

Така улесненото до максимум раздаване на кредити от банките, доведе до натрупване на много „лоши кредити”, които не можеха да бъдат изплатени. В Япония, както и в Китай, огромен брой неефективни бизнес планове получиха субсидии. И вместо да отхвърлят подобни предприятия и да ги обявят в банкрут, японските банки покриваха загубите им с охота чрез нови и нови кредити, за да ги поддържат действащи. Поддържането на тази система обаче постепенно изчерпа редовния капитал на банките и тогава те се обърнаха към парите на вложителите, които по онова време бяха в огромен размер. Но въпреки това, огромните количества експортни стоки продължаваха неудържимо да носят много малки печалби. Така поддържането на ниските цени на износните стоки беше отчаян опит да се поддържа притока на нови пари, които да държат банковата система в стабилно състояние.

По този начин, постепенно банките започнаха една след друга да се сриват, но правителството отчаяно им плащаше гаранции от парите на данъкоплатците. Вместо да позволи на закономерно задаващата се рецесия да наложи дисциплина на пазара, Япония използва дълго време всевъзможни спасителни средства. И накрая дойде кризата, която продължава и до днес. Икономическият растеж се срина – пазарите също. Това се случи през 90-те години на XX век и изненада икономистите по света.

От такава гледна точка ние можем да търсим и причините за големия интерес на Тръмп към Япония и „студенината” му към Китай. И двете страни имат подобни икономики, докато политическото им устройство е твърде различно. Очевидно отношението на Тръмп към тези две страни се оформя и поради някакви по-дълбоки политически причини.

Рано или късно, обаче, мога да кажа, че същата участ на Япония ще постигне и Китай. Но тази страна е голяма и има по-големи възможности да отложи с десетилетия тази неизбежна катастрофа. Изход от това положение е само строго ориентиране към демократична свободна пазарна система. Засега такава перспектива за Китай не съществува. В съвременния свят, има и други страни, които предпочитат ориентиране към икономическа ирационалност пред изгодите на свободния демократичен пазар. Такъв е случаят с Брекзит. Британците избраха икономическото фиаско на излизане от ЕС, пред неясния за тях самите контрол на имиграцията.

проф. Божидар Палюшев