проф. Божидар Палюшев
проф. Божидар Палюшев
Физик, математик и философ
  • теоретична и ядрена физика
  • християнското богословие
  • философия, икономика, политология



Темата
Отношението на Тръмп към Китай и Япония. Истината за икономическото чудо в Китай

Отношението на Тръмп към Китай и Япония. Истината за икономическото чудо в Китай

23 March 2017   |   1030   |   0

Голямата част от политическите и икономическите анализатори днес по света приемат, че всякакви анализи на бъдещото развитие на човечеството трябва да започват, да включват ясно и да завършват с дискусия на темата за ролята на Китай и Япония в световната икономика. В тези две страни живее почти една четвърт от световното население. Мнозина наблюдатели неизменно определят Китай като бъдеща глобална сила, с която всеки един президент на САЩ е длъжен да се съобразява. И наистина, през последните 30 години икономиките както на Китай, така и на Япония бележат невиждан в историята подем. За един кратък период от време в Китай, бяха създадени десетки милиони нови работни места, едно безпрецедентно явление в икономическата история на света.

Моето лично мнение, обаче, е че нито Китай, нито Япония или дори някакъв въображаем бъдещ съюз между тези страни, не може да ги превърне във водещи световни сили. За това мое твърде ангажиращо твърдение аз ще изложа в настоящата статия редица съображения, които биха могли да изяснят смисъла и значението на оформящото се отношение на президента Тръмп към тези страни.

Веднага искам да отбележа, че китайската икономика в днешно време не е толкова могъща, колкото изглежда в действителност. Политическата стабилност, на която засега се радва Китай, фундаментално зависи от продължаването на бързите темпове на растеж, но тази стабилност е много крехка, както ще видим от анализа в настоящата статия. Така че, кандидатурата на Китай за световно господство в близко бъдеще, усилено в известна степен от отказа на Тръмп от финансовата заангажираност на страната му като световен лидер, почива на пясъчна основа. Това създава някои трудности и проблеми в стремежа на народите да бъдат управлявани разумно и компетентно, изискващо ясно обособен и отговорен световен лидер, каквато роля досега изпълняваше и все още изпълнява САЩ.

palyushev.china

Едно от най-важните качества на човешкото лидерство от всякакъв тип, е агресивността. В исторически план Китай не може да бъде определен като агресивна държава. Случаите, когато той е влизал в някакъв конфликт с останалата част от света, са изключително редки. Характерно за Китай е периодичното затваряне в себе си и избягването на контакта с чужди държави. Едва в средата на XIX в. европейците заварват страната в един от нейните типични периоди на изолация. Китай по това време има единно управление, но народът му е крайно беден. Европейците, сред които най-активни са англичаните, успяват да наложат търговски отношения предимно с крайбрежните райони на Китай, като най-търсен в това отношение е град Шанхай и неговите околности. Източните крайбрежни райони на Китай са най-гъсто населената област на тази огромна империя. Тези райони обаче обхващат само една трета от страната, докато останалите две трети са изключително слабо населени.

Установяването на търговски отношения на европейците с източното крайбрежие на Китай през XIX в. е свързано с неимоверно увеличаване на богатството на този китайски район, което доведе до рязко задълбочаване на неравенството в стандарта на живот в крайбрежните райони и бедните вътрешни райони. Богатството в Източен Китай доведе и до отслабване на правителствения контрол над крайбрежните райони. Това доведе до оформянето на социален хаос в страната.

Този хаос продължава от средата на XIX в. до 1949 г., когато комунистите на Мао вземат властта. Комунистическата власт фактически връща Китай в предишната му изолация. И това положение продължава до смъртта на диктатора Мао.

Наследникът на Мао – Дън Сяо Пин, решава да проведе твърде рискован социален експеримент. Той налага Китай да се отвори отново към света, да се включи активно в международната търговия, без обаче да се лишава от стабилно комунистическо управление, предпазващо страната от вътрешни конфликти.

В резултат на тази политика, крайбрежните райони още веднъж стават проспериращи и поддържащи близки връзки с външни държави. Районът бързо става производител на евтина и сравнително качествена продукция, а от тук и търговията започва да носи несметни богатства за големите крайбрежни градове. Вътрешността на Китай обаче си остава все така бедна. Напрежението между крайбрежието и вътрешността отново нараства, така както това се случи през XIX в. и първата половина на XX в., но силовите методи на управление на комунистите успяват да поддържат равновесието в страната в разумни граници.

И тук възниква големият проблем – дали Китай ще остане част от глобалната система за търговия, след като президентът Тръмп обяви, че ще изтегли обратно в САЩ изнесените американски работни места в тази страна, налагайки високи мита за стоки, произведени от американски икономически субекти, ползващи облагите от търговията с Китай.

Но в тази интрига се намесва и едно друго съображение, което всъщност повдига завесата, скриваща от погледа ни механизма, поддържащ продължаващи вече почти 30 години непрекъснат висок ръст на китайската икономика

В какво се изразява това съображение? Въпреки че властта в Китай е от диктаторски, комунистически тип, икономиката на пръв поглед се представя като свободна капиталистическа система с частна собственост, банки и други атрибути на класически свободен пазар. Но всъщност китайската икономика не е типично капиталистическа. Тук не пазарът е този, който регулира разпределението на капитала. Поради комунистическият характер на властта в Китай, факторът какви са връзките ти най-вече с комунистическите бюрократи, е далеч по-важен от това дали имаш добър бизнес план, визиращ ясна перспектива за печалба. Тук се намесва и азиатската система на семейните и социални връзки – от една страна, и комунистическата система на управление – от друга. Поради това кредитите се получават не от съображения за икономическа целесъобразност, а по това доколко здрави и стабилни са връзките ти с комунистическите лидери и дали се ползваш с тяхното доверие. В резултат на такива бизнес отношения голяма част от тези кредити се превръщат в лоши, аналог на лошите кредити в системата на „дериватното” банкиране на Запад (надуването на прословутите финансови балони. Днес количеството на лошите заеми в Китай, нямащи никаква икономическа ефективност, се оценяват на около един трилион долара, което е вече около една четвърт от брутния вътрешен продукт.

Тези лоши кредити, за разлика от дериватното банкиране на Запад, се управляват именно от невероятно високите темпове на растеж, насърчаван от ниските цени на експортните стоки, често произвеждани от високотехнологични западни предприятия, възползващи се от ниската цена на труда в Китай. Това са и прословутите изнесени от Америка работни места, срещу които Тръмп се опълчва. Но той не си дава сметка, че светът има огромен апетит за евтини и качествени стоки, носещи големи печалби на западните търговци. С тези спечелени пари от такава „несправедлива” (според думите на Тръмп) търговия, се поддържат предприятията, имащи огромни дългове към банките. Тоест, с изнесените в Китай европейски и американски работни места, се погасяват дълговете на западните „лоши” производители и се компенсират „лошите” кредити от типа на дериватното банкиране. Ниските цени на китайските стоки са причина и за непрекъснато намаляващите печалби на китайските прозводители. Китайският експорт всъщност не носи печалби, но задвижва мощния двигател на непрекъснатия икономически растеж, който всъщност е фабрика за лош бизнес. Този лош бизнес прави пари като продава стоката си на или под нейната себестойност. И за да поддържат темпото на такава неефективна икономика, китайците наливат огромни капитали, които обаче веднага изтичат, без да донесат никаква възвръщаемост.

Тази много важна особеност на китайската (а в известен смисъл и на японската) икономика ще бъде едно сериозно препятствие за провеждане на политиката на Трумп за връщане на работните места обратно в Америка.

palyushev.trump.china

За да разберем по-добре каква е същността на новото в отношението на Тръмп към Китай, ние трябва да анализираме преди всичко особеностите на социално-политическия строй в тази далекоизточна държава. На първо място ще посоча, че китайският режим се основава на два стълба. Единият е огромният бюрократичен апарат, който управлява тази държава. Вторият е военнопромишленият комплекс и китайската армия, които налагат със сила политическата воля на управляващата комунистическа партия, представляваща най-големият организиран човешки отряд, познат в човешката история. Тази партия официално се обявява като проводник на комунистическата идеология, пледираща за равенство и братство между хората, за безкористна служба на народа. Тези идеологеми обаче отдавна са загубили всякакъв смисъл в новата китайска реалност. Трябва да отбележа, че китайската държава, партията и нейният бюрократичен апарат са също повлияни от този своеобразен упадък на комунистическата идеология и това рефлектира върху цялостната структура на обществото. И за това положение на нещата в Китай заслуга имат самите водачи на комунистическата партия, въвели този нов социален ред.

Характерното за този режим е, че той е предоставил едно огромно богатство в ръцете на източните крайбрежни провинции, докато останалата част на страната е много бедна. Богатите провинции са почти напълно извън контрола на партийния централен апарат в Пекин и ако последният се опита да постави тези провинции под свой контрол, ще се появят напрежения вътре в самата компартия, тъй като отговорните апаратчици са част от тази система. В този смисъл това положение на нещата е подобие на политическата ситуация в Китай, възникнала през XIX век, когато правителствените служители по източното крайбрежие отказват да се подчинят на централната власт в Пекин, защото те са тясно свързани с онези среди, които търгуват с европейците и американците.

По този начин днес единството на нацията се поддържа не от комунистическата идеология, а от парите. Но от друга страна, китайците са заинтересовани от постоянното поддържане на високото ниво на икономическия растеж, подкрепян до голяма степен изкуствено от държавата. Когато обаче настъпи икономически спад, както това стана през 2008 г., потокът от пари към Китай пресъхва, тогава ударът върху китайската икономика засяга не само промишлената и банковата система, но и цялостната същност на китайското общество. Високият растеж предпазва от криза бизнеса, основан на непазарния принцип „износ на всяка цена без оглед на печалбата и икономическата рационалност”. Такава криза би довела до лавинообразен процес от банкрути, увеличаване на безработицата, което за мащаба на Китай означава социална и икономическа нестабилност, излизаща извън контрола на управляващата партия.

Проспериращият благодарение на търговията и чуждестранните инвестиции бизнес по крайбрежието е насочен изцяло в посока на чуждестранните интереси на западните бизнес среди. Затова най-вече той е заинтересован да се освободи от централното управление. Трябва обаче да отбележа, че в така създадения индустриален комплекс по източното крайбрежие на Китай са потънали огромна част от работните места на Америка, които днес президентът Тръмп се опитва да върне обратно в САЩ. Той обаче не отчита обстоятелството, че например един бизнесмен от Шанхай има общи интереси с Лос Анжелис, Ню Йорк, Париж и Лондон. От тези свои търговски отношения той прави много повече пари, отколкото от връзките си с Пекин. Затова той е силно заинтересован да привлече в Китай европейски и американски капитали, които вместо да създават работни места в съответните страни, предпочитат Китай с неговата ниска цена на труда. По този начин, ако Тръмп се опита да върне обратно изнесените работни места от САЩ в Китай, китайският бизнес ще се изправи пред две огромни заплахи. От една страна, това е опитът на Пекин да контролира в свой интерес крайбрежния бизнес. В отговор на това, последният може да намери съюзник в съпротивата му срещу това посегателство само в лицето на своите американски и европейски търговски партньори. Но за тяхна изненада днес, в лицето на американците те виждат вече не приятел и партньор, а враг.

trump.china.palyushev

Ако Китай наистина навлезе в сериозна икономическа криза, която би била усилена от новата политическа стъпка на Тръмп, централното правителство ще бъде принудено да намери идеология, заместник на комунизма. Единствен изход от опасността за разпад на китайската нация в случая е само идеологията на национализма. Но както знаем, обща черта на всеки национализъм е ксенофобията (омразата към чужденците). Национализмът на Тръмп например започва и се развива под формата на омраза към мюсюлманите. По същия начин, както и в миналото, китайците ще стоварят вината за своето бедствие върху главата на чужденците.

В Китай обаче въпросните чужденци от Европа и Америка имат вложени огромни капитали. Въпросната криза, която може да се отприщи от очевидно неадекватната за момента политика на Тръмп, ще предизвика вълна от нежелан национализъм в Китай. С други думи, национализмът на световния лидер САЩ неминуемо ще произведе вълна – цунами от национализъм навред по света. За Китай специално разиграването на картата на национализма няма да бъде трудно. Идеята за Китай като велика сила бързо ще се превърне в превъзходен заместител на изгубената идеология на комунизма. Това ще бъде трагедия не само за Китай, но и за целия останал свят. Националистичната идеология в тази страна ще разполага с развит индустриален комплек, който веднага ще се насочи към разширеното военно производство. Китайците ще почнат да строят военни кораби, с което ще застрашат военноморското производство на САЩ в света. А който контролира моретата и океаните на земята, той контролира и света.

По този начин, неудачната стъпка на Тръмп може да доведе до нежелано събуждане на национализма в тази огромна страна, подкрепено от нарастваща военна мощ, при което китайските управници безпроблемо ще получат подкрепа на своя режим.

Нека да обобщим тези съображения. На първо място, ще отбележа, че невероятният икономически растеж от последните 25 години е създал огромен дисбаланс в китайската икономика, превръщайки много от секторите в неефективни. Политиката на Тръмп за връщане на работните места обратно в САЩ, може да доведе до положението Китай да бъде принуден да се обърне към своеобразен тип на болезнена социална пренастройка, която лесно може да се превърне във войнстващ национализъм, с всички негативни последици за световния мир.

Възможно е обаче, в резултат на въпросната криза централизацията на властта в Китай да се повтори, както беше по времето на Мао. Това обаче ще предизвика забавяне на темповете на растеж, което би могло да стане само с ограничаване на сегашната относителна автономия на богатите източни крайбрежни провинции. Но сегашният партиен управленски апарат е пълен с личността, чиито лични интереси влизат в противоречие с централните и биха направили изпълнението на подобна повторна централизация много трудно, ако не и невъзможно. В такъв случай, изходите от това затруднително положение могат да бъдат само два: Първо, това е национализмът, задвижващ по нов начин държаната машина на Китай или... разпадане на китайската нация по протежение на традиционните областни граници на Китай, резултат от отприщената икономическа криза и резкия обрат на икономическата съдба на китайците.

Всички тези обрати в съдбините на китайския народ  са в една или друга степен трагични, не само за самите китайци, ни и за целия свят. Те могат да се случат, ако политиката на Тръмп за затваряне на националните американски пазари за китайски стоки бъде проведена системно до край.

проф. Божидар Палюшев