проф. Божидар Палюшев
проф. Божидар Палюшев
Физик, математик и философ
  • теоретична и ядрена физика
  • християнското богословие
  • философия, икономика, политология



Темата
Политиката на Тръмп по отношение на НАТО и Европа

Политиката на Тръмп по отношение на НАТО и Европа

21 February 2017   |   1885   |   0

Силата на Европа се корени в нейното имперско минало. Но след двете световни войни, които избухнаха в нейното лоно, Европа загуби безвъзвратно имперската си мощ. Създаването на ЕС породи самонадеяността, че вътрешноевропейските войни са приключили веднъж завинаги, едно твърдение, което мнозина политически наблюдатели са склонни да оспорят.

Няма увереност в това дали Европа е вече угаснал или само спящ вулкан от остри социални противоречия. Основна заплаха днес за Европа е Русия с нейната ядрено-ракетна мощ и традиционна враждебност. След Втората световна война грижата за защита на европейските държави бе поета от военния съюз НАТО, в който основно участие имаха САЩ. След тази война Америка увеличи неимоверно своя икономически потенциал, достигайки до изключителните 45% от цялостния брутен вътрешен продукт (БВП) на света, докато в същото време европейските страни бяха в упадък поради разрушените им от войната икономики. САЩ бяха принудени да поемат почти изцяло финансирането на този съюз, в който след събитията от 1989 г. влязоха източноевропейските страни и прибалтийските републики, които дотогава бяха в сферата на бившия СССР. Но с времето нещата в икономически план се измениха драстично. Приносът на САЩ в световния БВП се снижи до 20%, докато общият обем на този продукт за ЕС достигна нивото от 15 трилиона долара, т.е. с над 1 трилион повече от БВП на САЩ. Военните разходи по издръжката на силните на НАТО обаче и до днес остават основно задължение само на САЩ. Логично това несъответствие по отношение на финансовите задължения на различните страни-участници в този военен съюз днес се превърнаха в едно от основните положения в политиката на новоизбрания президент на Америка. Тръмп заяви в своята предизборна кампания, че ще изиска чувствително намаляване на военните разходи в задълженията на САЩ към НАТО, като съответно би трябвало полагаемата се част от тези задължения да се поемат от останалите членки на съюза.

 

За съжаление, главната цел при създаването на ЕС бе изграждането на обща европейска икономика, като същевременно въпросът за суверенитета на отделните нации бе оставен настрана. Но участниците в този съюз го разглеждаха като логичен преход към федерация от европейски държави, в която централното европейско правителство със съответно демократично избрания парламент и професионална администрация ще ръководи федерална Европа, в която националният суверенитет ще бъде ограничен само до проблемите от местен характер, докато важните пера на отбраната и външната политика се оставяха в ръцете на централното ръководство.

 

В настоящия момент обаче Европа е далеч от постигането на тази цел. Постигнато е само създаването на свободна търговска зона. Няма обаче единна политическа конституция, което оставя отделните нации в положение на суверенни държави. Това прави невъзможно приемането на обща отбранителна и външна политика. Отбранителната политика е съсредоточена в НАТО, но в този съюз главният участник САЩ не е член на ЕС.

 

По тази причина ЕС не може да се разглежда като единна общност подобно на САЩ. Европа днес е само сбор от държави, които все още изпитват негативните последици от Втората световна война, Студената война и разпада на старите империи.

 

От друга страна, почти всички страни от ЕС се страхуват от възраждането на Русия като глобална сила. Най-силната в икономическо отношение държава – Германия – представлява нещо като буфер между европейските демокрации и Русия, което само насърчава развитието на германската икономика. Те ползват масово евтините енергийни суровини от Русия, а продават индустриалните си стоки в обширния европейски пазар. Въпреки силната си икономика, германците в никакъв случай не биха се осмелили да действат сами, изолирано от САЩ. Тяхната сила се крие в участието им в ЕС.

Съвсем очевидно е, че оттеглянето на САЩ като главен финансов спонсор на НАТО ще се отрази върху самочувствието на главните икономически играчи, участници в ЕС. Призивът на Тръмп тези държави да поемат полагаемата им се част в защитата на световния либерално-демократичен ред създава нездрав климат на несигурност във висшите политически кръгове на страните-членки на ЕС.

 

Особено тежка е позицията на България, предвид нестабилността на съседна Турция, въпреки че последната е член на НАТО. Продължаващата война в Сирия създава допълнителен имигрантски натиск по българските граници, което силно се отразява на вътрешнополитическата обстановка у нас. Фактите са, че вече всяка минута в България влизат нелегално около 30 имигранти, една заплаха, от която останалите европейски страни все още не чувстват така осезателно.

 

Особено тежки са последиците от тази политика на Тръмп за Великобритания. Сериозни са вече симптомите, че икономическите аспекти на политиката на Брекзит стават все по-непоносими за британците, докато кампанията за напускане на ЕС се фокусира върху контрола над имиграцията. Политиката на Тръмп по отношение на имиграцията в САЩ, послужила като предимство в надпреварата му за президентския пост, се разглежда като насърчение за привържениците на Брекзит, което е може би и причина Тереза Мей а следва неотклонно модела на отделянето от ЕС, поставяйки акцент върху имигрантския въпрос, без обаче да се обсъжда икономическия аспект.

 

Сегашното критично положение на нещата в света показват ясно, че настоящият момент е най-неподходящ за започване на процесите, свързани с Брекзит. Нито Великобритания, а още повече страните от ЕС не могат да си позволят загубата на време на една такава стратегическа несигурност, създадена от избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. При наличието на един толкова несигурен американски партньор, който изисква от европейските си партньори поемане на голяма част от тежестите по защитата на либерално-демократичния ред в света, логично възниква въпросът по-скоро за възстановяване и издигане на още по-високо ниво на солидарността между европейските държави. Брекзит в този смисъл само спъва и утежнява нещата в тази насока и прави още по-несигурен пътя за задълбочаване на солидарността между европейските държави, което се налага от оттеглянето на САЩ и отговорността им да поемат финансовото бреме на военния съюз НАТО.

проф. Божидар Палюшев