проф. Божидар Палюшев
проф. Божидар Палюшев
Физик, математик и философ
  • теоретична и ядрена физика
  • християнското богословие
  • философия, икономика, политология



Темата
Задълженията на САЩ към света, които Тръмп смята да наруши

Задълженията на САЩ към света, които Тръмп смята да наруши

01 February 2017   |   20524   |   0

Една от главните особености, определящи днес характера на икономическия ред в света, е резултатът, предопределен от радикалната промяна на политическия и икономическия строй в Източна Европа и бившия СССР, настъпила през 90-те години на 20-ти век. С тази промяна от международната арена изчезна втората по сила икономическа система, след американската, тази на бившия комунистически лагер, обединен в единно цяло от Варшавския договор. Явлението „изчезване на комунистическата универсална структура от световната сцена” породи алтернативни по своя характер процеси на разширение на някои други икономически силни системи, което се дължеше на прекомерното нарушение на равновесието на силите, на които световната система се опираше до този момент. И това бе един закономерен процес, повтарящ се в историята многократно, показващ, че всеки процес на възход и падение на дадена цивилизация е резултат на принципно относителното явление на действието на определени сили, които в даден исторически момент са се оказали по-мощни от силите, поддържащи равновесието на световната социална система.

palyushev.usa.russia

Разпадането на СССР и комунистическата универсална система наложи за един сравнително продължителен период един единствен световен лидер – САЩ. Военната победа над Германия и Япония, както и тоталната индустриална мобилизация на икономическия потенциал на страната по време на Втората световна война укрепиха господстващата позиция на Америка, която и до ден днешен е неоспорима. Задълбочените икономически анализи показват, че в течение и на следващите няколко десетилетия не би могла да възникне една така добре функционираща група от развити държави-съюзници на лидера САЩ, носещ мантията на световен „регент”, понесъл временно бремето на отговорността за стабилността и мира в света. Някои наблюдатели виждат в това „наследство на Америка като първата, единствената и последна действително глобална свръхсила.” (З. Бжежински). Ако лидерът на една намираща се в относително равновесие система бъде „взривен”, то и равновесието на тази система ще бъде „взривено”. Точно това иска да направи днес Тръмп с намерението му да оттегли САЩ от нейните задължения като глобален лидер, намалявайки драстично американските финансови задължения в рамките на световното лидерство на Америка до този момент. Какви са по-точно икономическите параметри и геополитическата рамка на този опасен за световния мир подход на новия американски президент?

 

Как започна утвърждаването на лидерската позиция на САЩ? Веднага след Втората световна война делът на американската икономика в световния „брутен вътрешен продукт” бе около 45%, т.е. САЩ произвеждаха тогава около половината от брутния годишен световен продукт. Днес оценките за този показател са, че приносът на САЩ към 2020-30 г. може би ще спадне до 10-15% от световния годишен брутен продукт. Други сили, като Китай, Европа и Япония вече са почти настигнали нивото на САЩ. Но друго глобално икономическо превъзходство, установено от една държава, като американското през последните десетилетия, е малко вероятно. За това допринася най-вече многонационалния и безпрецедентен характер на американското общество, което улеснява задачата на Америка да универсализира своята лидерска позиция, без да й позволи тя да се прояви като строго национална. Ако например от страна на Китай се появи стремеж за постигане на глобално превъзходство, то това би било разглеждано от другите страни като опит да се наложи национална хегемония над света, т.е. всеки може да стане американец, но само един китаец може да бъде китаец – това е основното препятствие пред всяка друга претенция за глобална хегемония, различна от американската. Но има и една друга по-важна особеност, която прави безсмислена политиката на Тръмп за намаляване на финансовото бреме на САЩ като световен лидер и намерението му да върне обратно в САЩ изнесените в странство американски работни места, една от причините за безработицата в страната.

 

Нека отначало припомня накратко механизмите, чрез които САЩ осъществяват сегашната си лидерска позиция. Първо, това е единната централизирана финансова система на Америка, намираща се в частни ръце. Това е банката „Федерален резерв” (ФР), която има изключителното право да емитира паричните знаци на тази страна (долара). И тъй като доларът е приет като международна валута, то собствениците на ФР контролират обема на паричната маса на долара не само в САЩ, но и в света. Второ, това е геополитическата инициатива на САЩ и на богатите страни около тях, устремени към обединението на света, в което всички възможни световни икономики се отварят към така установения финансов световен ред, доминиран от лидера САЩ. Трето, за осъществяването на целите на американското лидерство, се възприема за нормално наличието на огромен дълг към света от страна на Америка, изразен в наличието на постоянно нарастващ с времето дефицит в националния бюджет на страната. Днес този дълг вече е достигнал астрономическото ниво от около 70 трилиона долара, т.е. около 6-7 пъти съвкупния годишен вътрешен продукт на страната. Огромният национален дълг на САЩ е безпрецедентно явление в историята на човечеството, един огромен финансов балон, който може всеки момент да „гръмне” и да отприщи стихията на една световна икономическа криза, надхвърляща далеч мащабите на кризата от 1929 г.

 

С други думи и цифри, нещата изглеждат така: САЩ вече произвеждат само около 15% от световния годишен брутен продукт, а консумират около 40% от световното богатство и ресурси. Това означава, че САЩ получават от света много повече, отколкото дават обратно. Разликата някои икономисти разглеждат като своеобразна „отплата” за поетата отговорност на САЩ като глобален лидер, съблюдаващ реда и стабилността на световната система. Една „малка” компенсация на този огромен дефицит беше намерен от корпорацитте, които за по-големи печалби започнаха да изнасят цели високотехнологични производства към по-бедни страни като Мексико, Китай, Индонезия и др. Причината бе изгодата от използването на ниско заплатения труд в тези страни. В замяна, в САЩ постъпваха огромни количества евтини и качествени стоки, често произведени по американски лиценз и с американски машини, инсталирани в тези страни. Но това, от друга страна повишаваше нивото и на бедните страни. Например, такъв завод, изнесен в Мексико създаваше нови работни места за мексиканците, но това бе за сметка на съкращаването на такива места в САЩ. Такива изнесени заводи в Китай увеличиха неимоверно технологичния потенциал на китайците. „Прав е Тръмп в такъв случай”, ще кажат някои националистично настроени хора. Да, ама не! Светът години наред търпи огромния дълг на САЩ, приемайки лидерската им позиция. Ако Тръмп иска да си върне „работните места” обратно в САЩ, както и да намали финансовото бреме на Америка, поето като световен лидер, той ще трябва преди всичко да изплати американския дълг към света. Той не мисли, например, какво ще стане с оставащите без работа мексиканци или китайци, които с труда си през годините са допринесли за увеличаване на богатството на САЩ в условията на огромния за страната външен дълг. Политиката на Тръмп в този смисъл е очевиден израз на един краен национален егоизъм, който разкрива една тесногръда националистична политика, представяна неправилно като „бунт срещу елитите” или като реакция срещу прекомерната имиграция. Модерните националисти забравят, че светът вече е достигнал едно високо ниво на взаимосвързаност между държавите. Всяко отделяне на някакво спонтанно възникнало обединение, каквото е например, ЕС, неизбежно води до нарушаване не само на националните интереси на отделящите се, но и на всеобщата световна хармония, резултат от задълбочаващата се интеграция на света като цяло. Такъв е случаят с Брекзит. Национализмът като основа на това явление (Брекзит), както и явлението „Тръмп” всъщност е една нова революционна методология на недоволните.

 

Ако Тръмп иска страната му да намали драстично финансовите задължения, поети от САЩ като световен лидер, морално и нравствено издържано в такъв случай е да се повдигне и въпроса за дълга на Америка към света. Връщането на „работни места” обратно в САЩ ще е за сметка на съответно съкращаване на такива места в относително бедни страни, които като участници в световния икономически процес също са допринесли за неимоверното увеличаване на богатството на Америка, реализирано без полагането на еквивалентно количество труд и усилия от страна на самите американци. Очевидно е, че в такъв случай „бедните ще станат още по-бедни, а богатите още по-богати.”

palyushev.debt.economy

Днес е ясно, че Америка не може да изплати по никакъв начин такъв огромен дълг към света. Следователно, твърдото намерение на Тръмп да върне „работните места” обратно в Америка, както и драстично да намали финансовите разходи, поети от САЩ като световен лидер, е преди всичко израз на една очевидна несправедливост по отношение най-вече на бедните страни в света, с всички произтичащи от това геополитически последствия. Политиката на новоизбрания президент на САЩ всъщност означава изискване на още повече пари от света в добавка на така натрупания вече дълг, за да продължи процеса на посоченото тук нарастване на американското богатство, добито без труд и усилия. Това е една очевидна дисхармония, която сериозно би могла да наруши световното равновесие и да доведе света до ръба на световната война.

 

Освен всички тези съображения ще добавя, че Тръмп има намерението да въведе 35% мито за стоки, произведени в чужбина специално за американския пазар (предимно коли и лекарства), визирайки най-вече мексиканския индустриален комплекс и Китай. Това своеволие на новия американски президент напомня агресивността на силните капиталистически държави в епохата на ранни капитализъм (XVI – XVIII в.). Тогава силните държави са използвали своето индустриално преимущество над слабите държави, за да разширят политическата си и военна мощ над света чрез насърчаване на местното родно производство и реализирането на излишък във външната търговия (подобна цел си поставя и Тръмп чрез въпросната политика). Правителствата на тези държави са насърчавали всячески местното производство и износа на готовата, произведена в техните страни продукция, но са налагали високи мита на вносните стоки. Такава политика се нарича „политика на меркантилизъм” (т.е. насърчаване на местното производство). Това е начин за привличане на чуждо богатство към собствените страни, като същевременно се издигат бариери на изтичането му навън.

 

Днес обаче меркантилното виждане налага неправилния възглед, че вносът е вреден, защото означава по-малко работни места у дома. Това е популистки възглед, който се прокарва от Тръмп. Подходът на последния обаче е очевидно непрофесионален. Той всъщност иска да управлява икономиката на САЩ така, както се управлява една компания, каквато е собствената му компания за недвижими имоти. По този начин Тръмп не прави разлика между търговски баланс на дадена държава и баланса на една компания, които се две съвършено различни неща. Държавата не е частна фирма. Ако балансът на държавата е отрицателен, тя задлъжнява, а ако е положителен, значи е на печалба. Но както видяхме, зад такъв, на пръв поглед, „разумен” подход се крие коварното намерение на президента да замъгли въпроса за неимоверния американски външен дълг. А това означава огромни загуби преди всичко за бедните народи по света. Такава политика, освен това, наистина в краткосрочен план може да донесе изгоди за Америка, но в дългосрочен – е катастрофа за страната. Тръмп просто прилича на един търговец на дребно, който шумно предлага стоката си на пазара. Той например, обеща да направи „от всеки кон за полска работа кон за надбягвания.” Има намерение да прокара и програма за подобряване на конюнктурата и инфраструктурата на страната за един трилион долара. Тръмп обеща да стане „най-големият създател на нови работни места, сътворяван някога от Бог.” Освен това, той иска да намали данъците и същевременно да изчисти държавните задължения. Нищо обаче не говори за огромния държавен дълг на САЩ към света.

palyushev.trump

Откъде Тръмп ще намери пари, за да реализира тези свои амбициозни планове, след като страната му вече е задлъжняла толкова много към своя кредитор, който е целият свят. Известният икономист Ролф Лангхамер сравнява твърденията и намеренията на Тръмп с лъжите на Барон фон Мюнхаузен, който се е издърпал сам от блатото, като се теглел за косите.

 

Аз мисля, че Америка днес наистина губи излишно по 800 милиона долара от търговията с други държави. Но решението на проблема с политика на меркантилизъм, предложена от Тръмп е фундаментално погрешно. Съгласно правилата на модерната икономика, облагането на вносните стоки с мита от порядъка на 35% може да се отрази добре на американската икономика само през първата година от новия президентски мандат. В дългосрочен план, обаче, тази мярка ще понижи закономерно икономическия ръст на Америка. Разходите за вътрешното производство ще са големи, защото цената на работния труд в САЩ е висока. От това ще се намали печалбата на американските износители, което ще намали силно инвестициите, а потребителските цени ще се повишат.

 

Тръмп, който не е професионален политик, а е само един успешен бизнесмен, не разбира, че в съвременния свят съкращаването на работните места се дължи не на безмитната търговия в рамките на единни пазари от типа на този в ЕС и северноамериканските НАФТА (обединяващ засега Канада, САЩ и Мексико), не е и резултат на глобализацията и свободната търговия на все по-разширяващите се по мащаб отворени пазари, а е резултат на автоматизацията, роботизацията, иноваторството и рационализацията на производствата, повишаващи неимоверно производителността на труда.

 

Краят на тази очевидно недалновидна политика, която новият президент на САЩ предлага, е очевидно неблагоприятен, ако разбира се, между съветниците на Тръмп по-късно не се намерят разумни хора, които да му дадат мъдър съвет. 

проф. Божидар Палюшев