проф. Божидар Палюшев
проф. Божидар Палюшев
Физик, математик и философ
  • теоретична и ядрена физика
  • християнското богословие
  • философия, икономика, политология



Темата
Доналд Тръмп и проблемът със стената с Мексико

Доналд Тръмп и проблемът със стената с Мексико

11 January 2017   |   1224   |   0


Важна част в политиката на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп представлява намерението му да издигне стена на границата с Мексико, с цел да се спре потока на незаконната имиграция в страната. Но в този конфликт могат да се изтъкнат редица особености, възникнали в резултат на сложни исторически, военни, политически, икономически и културни процеси и явления. В исторически аспект, конфликтът изглежда по следния начин: До 1835 г. северната граница на държавата Мексико обхваща територия, която се разполага върху почти една четвърт от сегашната реална територия на САЩ. Тя е далеч на север и в областта живее компактно, испаноговорящо население, културно, духовно и икономически свързано с Мексико. Но в периода 1835-36 г. избухва т.нар. Тексаско въстание, инициирано от американци, населяващи територията, заемана от сегашния щат Тексас, който тогава е в Мексико. В резултат, САЩ започват бавно и упорито да превземат северните територии на Мексико. Така избухва Мексикано-американската война от 1846 – 1848 г. Военните действия се водят изцяло в днешната югозападна част на САЩ. Войната завършва с победа на американците, след което е сключен мирният договор на Гвадалупа – Хидалго от 1848 г. С договора Мексико отстъпва на САЩ всички свои територии на север от река Рио Гранде, а по-късно границата е преместена и на запад, включвайки днешните южни части на щата Аризона. 

Американското правителство проявява толерантност към живеещото в тези територии мексиканско население. То продължава да живее там необезпокоявано, но областта постепенно се заселва от множество англоговорящи американци от източните части на САЩ. През втората половина на XX в. нова голяма имиграционна вълна от Мексико нахлува в тази погранична област и отвъд нея, създавайки сложната демографска картина на сегашните САЩ, срещу която Доналд Тръмп възнамерява да се бори. Но за да разреши тази дилема, той ще трябва да отчете и следните твърде сериозни особености на миграционния процес в тази област. И те са следните: Първо, обичайните имигранти, които пристигат в новата страна, се отделят физически и духовно от родината си, обградени от една нова култура. Имигрантският поток във въпросната погранична област, обаче, има съвсем различен характер. Там населението е по-скоро придатък към културата на родната Мексико. Тази територия не е място, което ги отделя от нея. Границата в случая е само формална политическа разделителна линия, а не културна или икономическа. Испаноговорящите американци от въпросната погранична област остават и до ден днешен физически и духовно свързани с родината си, а националната им принадлежност се различава чрез тази особеност. Например, мексиканците, които преминават все още сравнително лесно в тази погранична област (Тръмп най-вече тях иска да спре чрез издигането на стена), се държат по различен начин от живеещите в Ню Йорк мексиканци, които се държат като типични имигранти. А мексиканците от пограничните области се чувстват като в собствената си културна среда и гледат на себе си като обитаващи окупирана от чужда сила територия на тяхната родина. Тази ситуация напомня начина, по който американските заселници в Тексас са гледали на положението си преди 1835 г. Тогава те са били мексикански граждани (сегашният щат Тексас е бил изцяло в мексиканска територия), но са считали себе си за американци. Това е било и причината за въстанието, довело до Мексикано-американската война и загубата на северните територии от страна на Мексико. В случая въпросът за политическата граница е решен от многократно по-голямата мощ на САЩ, създавайки обаче благоприятна основа за сравнително лесното придвижване на мексиканското население, при което контрабандата и незаконната търговия процъфтяват. 

Следователно, Доналд Тръмп трябва да се справи не толкова с незаконната имиграция в САЩ, която в по-голямата си част е съставена от испаноговорящи имигранти, идващи от Мексико. Той трябва да разреши дилемата със статута на живеещите в пограничните райони мексиканци, които изобщо не се чувстват изолирани от своята родина. В много отношения тези формално американски граждани са проекция на Мексико в САЩ. Америка окупира тези мексикански територии още през първата половина на XIX в., но през целия изминал период до наши дни местното население се чувства органически свързано с родината Мексико, при което въпросният район запазва някои от характеристиките на окупирана територия. Освен това, раждаемостта сред испаноговорящите американци в тази област е много по-голяма от англоговорящите. А това е област, която засега е около 50% мексиканска. Но само след 10-20 години тази територия ще стане изцяло доминирана от мексиканския елемент. Как Тръмп ще се справи с този проблем? Едва ли простото построяване на стена срещу Мексико и САЩ ще реши този въпрос.

Друг проблем, свързан с Мексико,  който Доналд Тръмп има да разрешава, е въпросът за икономическото развитие на тази страна. Има няколко причини да се твърди, че икономическото замогване на Мексико е един своеобразен процес в развитие. На първо място това е, че в страната има открити богати залежи на петрол. Втората причина е свързана с географската близост със САЩ, един фактор, който след 20-30 години ще се превърне в геополитически проблем, засягащ интересите на САЩ непосредствено. Третата причина, това е, че от САЩ към Мексико ежедневно се прехвърлят огромно количество капитали под формата най-вече на парични преводи на легалните и нелегалните имигранти към техните роднини. Обемът на тези преводи е огромен и е вторият по важност източник на чуждестранни доходи за страната. За Мексико този паричен поток е равностоен на чуждестранни инвестиции, една мечта за много страни по света. Тези инвестиции балансират другите форми на инвестиции и служат за социално подпомагане на бедните мексиканци. 

По този начин структурата на мексиканската икономика придобива следния вид: въпросните инвестиции спомагат за развитие на технологиите и услугите, и индустрията на страната. Например, днес сферата на услугите дава около 70% от брутния вътрешен продукт на Мексико, а земеделието – само 4%. Останалата част идва от петрола и индустрията. Така Мексико вече се нарежда до Европа и САЩ по индекс на човешко развитие. Ако Тръмп наистина се заеме да спре този поток чрез издигане на стена и изгонване на незаконните имигранти, Мексико ще загуби важно перо от своето развитие с всички произтичащи от това последствия. Обещаните мерки от Тръмп фактически ще доведат до обедняване на тази все още недоразвита страна. 

проф. Божидар Палюшев