проф. Божидар Палюшев
проф. Божидар Палюшев
Физик, математик и философ
  • теоретична и ядрена физика
  • християнското богословие
  • философия, икономика, политология



Професионално
Явлението Доналд Тръмп - геополитическа рамка

Явлението Доналд Тръмп - геополитическа рамка

26 December 2016   |   820   |   0

Международната система на нациите по света днес се намира в положение на пълна загуба на силите във всяка една област на социалния живот.

Преди всичко този дисбаланс се дължи на факта, че благодарение на международния статут на долара и големия несъразмерен дефицит в бюджета на САЩ, тази страна е станала толкова силна, че за останалата част на света вече е невъзможно да контролира поведението на американците в геополитически мащаб. Съгласно теорията на системите обаче както всяка друга система, така и системата на международната общност се стреми към равновесие. В такъв един крайно дестабилизиран свят по-слабите държави са изправени пред заплахата на манипулиране и експлоатиране от страна на по-големите и неподатливи на контрол държави, каквато е САЩ. Единствен изход от това притеснително положение е слабите държави да търсят съюз под формата на някакво обединение с други по-силни държави, за да дадат отпор на голямата и агресивна сила на Америка.

 

Но в този голям дисбаланс има една особеност – военната мощ на САЩ е изправена пред конкуренцията на военната ядрена сила на Русия и Китай. В този случай дори самите американци бяха изправени пред угроза, например когато загубиха войната във Виетнам. Тогава те се сприятелиха с Китай, за да контролират СССР, който по това време бе започнал да става много силен.

През XXI в. обаче създаването на коалиции с цел удържането на САЩ става все по-трудно. Такъв е случаят с ЕС, една мощна в икономическо отношение коалиция, но слаба във военно и геополитическо отношение. За по-слабите страни като България например, напрегнатият устрем за присъединяване на силата на ЕС се превърна в стремеж да се постигне съгласие с атлантическата идея, която поставя в центъра на силите САЩ. Това всъщност е търсене по-скоро на съгласие с американците, които са истинската сила в света. За слабите държави днес е твърде опасно да стават членове на някаква антиамериканска коалиция. Типичен е случаят с България и Украйна. В България все още съществуват силни русофилски настроения, но политическите сили, които споделят тези настроения не смеят да превърнат това в основна линия на външната политика на страната ни. В Украйна, която е била винаги много близка до Русия и етнически, и религиозно, и икономически, надделя тенденцията към сближаване с истинската сила на света – САЩ, въпреки явната загуба на икономически изгоди.

 

За съжаление, обаче, в самите тези коалиции участват както слаби и уязвими държави, така и силни държави и като така, в тях възниква допълнителен дисбаланс и напрежение. В ЕС например, по-слабите в икономическо отношение страни постепенно се превърнаха в дисбалансиращ фактор за останалите участници в съюза. Това най-вече се изяви в несъразмерността на свободното движение на работната сила, при което съвсем естествено се увеличи потока на икономически емиграни от по-слабите страни към по-силно развитите. В ЕС се получи едно силно дебалансиращо противоречие – от една страна, участието в единния пазар на съюза облагодетелства всички страни- участници, но от друга страна, потока на икономически емигранти към по-развитите страни се превърна в проблем. И съвсем естествено това противоречие доведе до активиране на десните националистични сили в силно развитите страни. Така се появи явлението „Брекзит”.

 

В Северна Америка подобно на ЕС е обединението НАФТА. Но и тук общият пазар на работната ръка увеличи потока на икономическите емигранти от по-бедната Мексико към по-богатата САЩ. И съвсем естествено следствие от това бе активирането на десните националистически сили в Америка, което получи своеобразен израз в традиционната картина на политическата надпревара за президентската власт – борбата между републиканците и демократите.

 

В Европа въпросното нарушение на равновесието бе утежнено от насилственото нахлуване на емигранти от Сирия, Ирак, Пакистан и Афганистан. Военният конфликт в Сирия стана причина за възникването на един огромен емигрантски потенциал, обхващащ няколко милиона хора.

 

Именно в такава геополитическа рамка възникна и явлението „Доналд Тръмп”. Последиците от това явление ще разгледаме в следващите статии. Първо ще поясним същността му за самите САЩ, след което ще се спрем на проблемите в ЕС, където доминиращо е явлението „Брекзит”.