проф. Божидар Палюшев
проф. Божидар Палюшев
Физик, математик и философ
  • теоретична и ядрена физика
  • християнското богословие
  • философия, икономика, политология



Темата
Негативните последици от Брекзит

Негативните последици от Брекзит

05 December 2016   |   7849   |   0

Моделът „твърд Брекзит” вече е неприемлив за повечето англичани. Какви ще са социалните последици от излизането на Великобритания? Влиятелни коментатори на случая с Брекзит все повече се скланят към мнението, че предимството на консерваторите пред всички останали партии може да се стопи в случай на провал в преговорите за „мек Брекзит”. Моделът „твърд Брекзит” вече е неприемлив за повечето англичани. Например, важният в кабинета на Тереза Мей министър на икономиката Филип Хамънд е привърженик на модела „мек Брекзит”. Освен това, социалните изследвания на общественото мнение в последно време показват, че само 39% от англичаните държат акцентът в Брекзит да бъде върху ограничение на имиграцията, докато 49% желаят този акцент да бъде върху изгоди за икономиката. Това е едно противоречие, което дори твърдата жена Мей не може да реши. Нейната политика все повече я насочва към приемането на модела „твърд Брекзит”. Това никак не се харесва на европейските лидери и това пролича от игнорирането на Тереза Мей на последната среща на европейските лидери в Брюксел. Мей беше приготвила дълга реч, с която искаше да изясни позицията на Великобритания за Брекзит, но остана разочарована от пълното игнориране и незачитане от страна на европейските ръководители. За нейната реч бяха отделени само 5 минути в края на заседанието и тя бе посрещната с гробно мълчание. От друга страна, Мишел Барние, министърът, натоварен да преговаря за излизането на Великобритания от ЕС заяви, че той предпочита преговорите да се водят на родния му език френски. По всичко изглежда, че английският език ще бъде изваден от списъка на официалните езици в ЕС след излизането на Великобритания от този съюз. Говорителят на Тереза Мей отказа коментар по този въпрос.

Тереза Мей

Това противоречие, което се оформя във висшите политически среди на Великобритания обаче не е единствено. Друго по-важно противоречие в обществото пролича от речта на Тереза Мей, изнесена на конференцията на консерваторите, състояла се в Бирмингам в началото на октомври тази година. Речта беше посрещната с голям възторг и за това заслуга имаха силните и добре подредени думи в текста на тази реч. Важен е обаче смисълът, вложил в тази реч.

 

Тереза Мей подчерта в речта си, че нейното правителство ще съсредоточи усилията си за подобрението на живота в интерес на трудовите хора. Според нея тази преобладаваща част от обществото пострада много в течение на последните 20 години, при което жизнените условия на работещите осезателно се влошиха: намалени заплати, усложнен достъп за придобиване на жилище, несправедлива конкуренция от страна на нарастващата по брой имиграция, което намаляваше шансовете на обикновените британци за получаване на добре заплатена работа. Самата Тереза Мей е дъщеря на скормен провинциален свещеник в малък английски град, сама изпитала на гърба си недоимъка на своите сънародници.

 

Аз лично следях политиката на английските правителства през този 20-годишен период и по мое мнение, както „новият лейбърист” Тони Блеър, така и „мекият консерватор” Дейвид Камерън, се стараеха да преместят своите партии от краищата на политическия спектър към центъра. Те се стремяха да създадат условия за растеж в икономическото развитие, а това как ще се възползват хората от тях, не ги интересуваше. Камерън дори допусна политиката на т.нар. „austerity” (икономически ограничения на социалните разходи) с цел да се осигурят условия за икономически растеж, които дадоха добри резултати за бизнеса, но не и за трудовите хора и социално слабите.

 

Тереза Мей обърна внимание на факта, че трудовият народ във Великобритания не успява да получи необходимите професионални навици в резултат на недостатъчно образование и затова в конкурентната борба с имигрантите от ЕС те често губят.

 

Но в условията на „твърдия Брекзит” не може да се види ясно как правителството на Тереза Мей ще се справи с този проблем. В речта на министър-председателката обаче бяха направени някои намеци по този въпрос, които още повече озадачават икономическите наблюдатели. И по-точно, Мей подчерта, че тя възнамерява да се откаже от политиката на „austerity” (икономически ограничения) и затягането на поясите от страна на широките народни маси, политика, възприета от министър Озбърн в правителството на Д. Камерън. В този смисъл тя е подкрепена и от Филип Хамънд. Но за изненада на икономистите, тя изрази надежда, че ще убеди ръководството на Bank of England за допълнителното напечатване на няколко стотин милиарда паунда, което тя нарече с думата „Quantitative Easing”. Освен това, тази мярка, съчетана с ниския лихвен процент, поддържан от Bank of England, ще може да смекчи до голяма степен удара, който икономиката на Великобритания ще понесе след въвеждането на „твърдия Брекзит”.

срив на паунда

Сред ръководството на консерваторите в момента преобладава чувството на оптимизъм. Те считат, че ако преговорите за един „приемлив Брекзит” успеят, то победата им на изборите през 2020 г. е осигурена. Те все още се надяват да запазят достъпа до единния пазар на ЕС и да ограничат имиграцията.

 

Но за съжаление, както видяхме настроението сред европейските лидери съвсем не е такова, както у торите. По всичко личи, че ще има провал в преговорите за някакъв вариант на „мек Брекзит”, без да се забранява на Великобритания да провежда политика на контрол и ограничаване на имиграцията при запазване на някакво присъствие на единния пазар.

 

Какви са симптомите за провала на тази надежда на сегашното ръководство на консерваторите?

 

Например, всички наблюдатели отбелязват, че продължаващото падане на паунда е точен критерий за безизходицата в британската икономика. По-миналата седмица на валутния пазар в Хонконг само за няколко минути паундът се срина с 8% в сравнение с долара. Управляващият Bank of England, Марк Карни, поиска спешно разследване на хонконгската катастрофа, а разтревожената Тереза Мей изпрати спешно Хамънд в Ню Йорк, за да успокоява Уолстрийт. Оправдават се с грешка на някакъв брокер за случилото се в Хонконг, но специалистите са склонни да обяснят случая със заявлението на Тереза Мей за началото на преговорите с Брюксел в края на март следващата година.

 

По всичко личи, че социалната политика на Тереза Мей ще претърпи провал. И за това говорят следните факти: Първо, световните валутни пазари негативно възприеха само съобщението за бъдещ „Брекзит”. Още на следващия ден след референдума паундът загуби 10% от стойността си, а до ден днешен цифрата е 20%. Второ, ниската стойност на паунда повишава цените на стоките във Великобритания. Страната внася повечето хранителни стоки отвън и ниската стойност на паунда закономерно води до повишение в цените на храните и стоките, изготвяни с вносни материали. Освен това, както изяснихме в предишната статия, износът на капитали от Великобритания за чужди страни ще намалее, което ще намали приноса на това важно перо в британската икономика. Трето, печатането на нови пари закономерно ще увеличи още повече инфлацията, започнала с падането на паунда. Повишението на заплатите, което ще стане възможно с новонапечатаните пари, ще увеличи натиска върху пазара на стоки и това също ще бъде причина за нарастване на цените, т.е. на инфлацията. Четвърто, при „твърд Брекзит” и пълно излизане на Великобритания от общия пазар на ЕС страната ще загуби годишно сумата от 66 милиарда паунда, а брутният национален продукт ще се понижи с 9.5%. Анализът на тези цифри бе направен още по времето на министър Озбърн, но те се потвърждават и от групата на министър Филип Хамънд. Пето, Великобртания вече не е в състава на петте най-привлекателни за инвестиции страни. Тази година голямата петорка е съставена от САЩ, Китай, Германия, Канада и Франция. Това означава чувствително намаление на инвестициите във Великобритания. Шесто, британците започнаха масово да подават документи за ирландско гражданство. Вече 37 000 британци са подали такава молба след резултата от референдума за Брекзит. Такъв масов отлив от британското гражданство е без прецедент. Седмо, Шотландия се готви за нов референдум за независимост. Министър-председателката на Шотландия, Никола Стърджън, заяви, че този път шотландците със сигурност ще гласуват за независимост от Лондон. Тя счита, че вариантът „твърд Брекзит”, към който се насочва правителството на Тереза Мей, е катастрофа за шотландската икономика. Излизането от общия пазар на ЕС ще постави под заплаха 80 хиляди работни места в Шотландия. Осмо, очертава се тенденция за бягство на банките от Лондон заради Брекзит. Финансовият пазар, който ще се облагодетелства от това, приемайки бегълците, дори не се намира в Европа, а в Ню Йорк, според Bloomberg. Ню Йорк е по-сериозният кандидат пред Франкфурт и Париж да привлече повечето банки, които вече се готвят да напуснат Ситито в случай на „твърд Брекзит”. Много наблюдатели считат, че в ЕС не е възможно да се появи финансов център с инфраструктура като в Лондон и да изземе функциите на Лондон като столица на капиталовия пазар в света. Това го може само Ню Йорк или... някой от азиатските центрове. Защо не и Китай? Девето, още не излязла от ЕС чрез „твърдия Брекзит” на вратата чука нов кандидат – Канада. Глупаво е да се бяга от такава „тлъста баница” като общия пазар на ЕС. Канада вероятно ще запълни „дупката”, отворена от Великобритания чрез договора СЕТА. Американски компании спешно се регистрират в Канада, за да се възползват от този пазар, а Великобритания бяга от него.

Канада и ЕС

Следователно, може определено да се каже, че добрите намерения на Тереза Мей за подобряването на положението на трудовите хора във Великобритания най-вероятно ще се окажат празна илюзия, защото ако правителството приеме модела на „твърдия Брекзит”, това ще означава необходимост от съкращаване на държавните разходи и повишение на данъците. От „твърдия Брекзит” следователно няма как се облагодетелстват трудовите хора, а напротив – те ще пострадат. Как тогава Тереза Мей обявява, че централната цел на нейната политика ще бъде подобряването на живота на трудовите хора във Великобритания, след като определено се е насочила към приемането на модела „твърд Брекзит”.