проф. Божидар Палюшев
проф. Божидар Палюшев
Физик, математик и философ
  • теоретична и ядрена физика
  • християнското богословие
  • философия, икономика, политология



Темата
Брекзит, глупостта на един велик народ и фиаското на един бивш министър

Брекзит, глупостта на един велик народ и фиаското на един бивш министър

25 October 2016   |   1408   |   0

Повод да напиша тази статия е коментарът на г-н Симеон Дянков, публикуван в престижното академично издание „The Conversation”, който е озаглавен „Защо Лондон няма да загуби короната си на Европейска финансова столица”.

brexit djankov

В този коментар ясно проличава недостатъчната компетентност на бившия финансов министър в първото правителство на Бойко Борисов. Ще напомня само две от многото грешки, допуснати от г-н Дянков по време на неговото управление на финансовото министерство на България, идващи да покажат твърдението ми за неговата недостатъчна компетентност в икономическата наука.

Първо, по време на неговото управление банката КТБ достигна до критичния лимит на банкрута – нещо, което той като министър на финансите би трябвало да предотврати. Второ, провал в неговата политика беше, например, решението му да спре закономерното индексиране на пенсиите, съобразно нарастването на заплатите в страната и повишението на цените на стоките – нещо, което се прави във всички европейски страни. Предишните правителства в България строго спазваха този икономически закон. Решението на г-н Дянков, наречено от него възпиране на един крещящ „популизъм”, възприет от предходните правителства, доведе до обедняването и излагането на гладна смърт на стотици хиляди пенсионери в страната ни. Това решение беше израз на една очевидна некомпетентност по основни икономически показатели, което имаше сериозни социални последици, изживявани от народа ни и до ден днешен.

 

Проблемът се свежда до следните съображения: ниските пенсии на хората в България се дължаха преди всичко на ниското възнаграждение на работещите по времето на комунизма и продължилото ниско заплащане на труда по времето на критичните години на прехода към демокрация - пенсиите на хората тогава се изчисляваха на базата на тези ниски ставки. С въвеждането на свободния пазар у нас, обаче, заплатите започнаха бързо да се увеличават, а цените на стоките скочиха закономерно нагоре. От увеличените заплати пенсиите на една малка част от по-късно пенсиониралите се бяха вече по-високи. Но ниските пенсии останаха на същото ниво и до ден днешен, резултат от некомпетентното управление на финансите от страна на г-н Дянков. Днес в България стотици хиляди пенсионери са на границата на гладната смърт, една крещяща несправедливост, допусната от некомпетентността на г-н Дянков.

Неговата некомпетентност проличава с още по-голяма сила от съображенията му за възможността Лондон да запази статута си на европейска финансова столица в условията на Брекзит. 

На пръв поглед съображенията на Дянков за такава възможност изглеждат правдоподобни и те са:

1. Издигането от страна на Британския монетен двор на разгърната система от правила и закони, включващи протекция на кредиторите и защита правата на акционерите.

2. По-доброто качество на британското университетско образование по икономика и финанси в сравнение с това на континенталните партньори.

3. Британската данъчна политика и регулирането на наемната работна сила е изключително благоприятна за индустриално развитие и печалба.

Дянков изтъква факта, че в класацията на Световната банка за насърчаване на бизнеса Великобритания е поставена на четвърто място по показателя за нивото на протекцията на акционерите. На първите места са страни като Хонконг, Нова Зеландия и Сингапур. За сравнение – континенталната индустриална сила Германия е поставена на 49-то място, а Франция – на 29-то място.

Но да видим каква е истинската картина на нещата във връзка с шансовете на Лондон да запази статута си на Европейска финансова столица в условията на Брекзит.

брекзит

Неотдавна директорът на Бундесбанката Йенс Вайдман изказа категорично мнение, че позицията на Лондон като един от водещите световни финансови центрове може сериозно да се разклати, ако на Великобритания не се удаде да съгласува по-смекчени условия за нейното излизане от ЕС. Той въвежда понятието „твърд Брекзит”, който според него би лишил лондонските банки от възможността да работят в ЕС, без да могат да получават допълнителни лицензи. В такъв случай банковият бизнес в Лондон би се пренесъл във Франкфурт, Дъблин, Амстердам и Париж. Докато Великобритания е член на ЕС британските финансови компании, получили необходимия лиценз в страната, могат да извършват всякакви финансови операции и услуги във всички държави членки на ЕС, без допълнителни разходи за лицензиране във всяка една от тези държави. Това право е свързано с модела на единния пазар на Европа и неговото действие автоматически ще се прекрати, когато Великобритания напусне ЕС.

Друг много важен фактор, който г-н Дянков не отчита, е проблемът с продължаващата девалвация на паунда. Например, специалистите на банката HSBC прогнозират изравняване на паунда с еврото още в средата на 2017 г. Тази прогноза, според мен, може да бъде надхвърлена и паундът вероятно ще се изравни дори и с долара, когато Брекзит бъде задействан през март догодина.

От друга страна, известно е, че британският износ на капитали в други страни осигурява 40% от цялостния национален доход. Но този износ е ефективен само ако паундът е силен. Например, когато британски инвеститор отиде да инвестира в Катар, със силния паунд той закупува по-голямо количество местна валута, която използва за разгръщане на бизнеса си в тази страна. Но ако паундът е слаб, количеството местна валута, закупена от този инвеститор намалява и съответно от това страда бизнеса му. Очевидно е, че слабият паунд постепенно ще доведе до свиване на износа на британски капитал, което ще намали и приноса на това най-важно перо в британския национален доход.

Интересна е и реакцията на американците по въпроса за Брекзит. В редакционната статия на най-влиятелния американски ежедневник „Ню Йорк Таймс” се отбелязва изненадващата неподготвеност и отсъствието в британските министри на опит и експертни знания по въпроса за излизането от ЕС. Според автора на статията, правителството на Великобритания не е изработило единна програма за действие по Брекзит. По този начин британците не биха могли да имат шанс за скорошно навлизане на американския пазар, сключвайки изгодно търговско споразумение с Америка.

Сериозен удар върху надеждата на Лондон за запазване на статута на финансова столица на Европа нанесоха наскоро и японците. В доклад на външния министър на Япония се казва, че ако Великобритания излезе от състава на ЕС щаб-квартирата на японските компании, намиращи се в момента във Великобритания, ще бъде преместена някъде в континентална Европа. А това означава потенциална загуба на около 140 хил. работни места в градовете, най-вече в Северна Англия, където и без това безработицата е голяма. В доклада се казва, че японските компании и най-вече автомобилостроителните такива, ще се насочат предимно към източната част на континентална Европа, от което ще може да се възползва дори и България.

Друг пример: Наскоро Microsoft съобщи, че планира да закрие офиса на Skype, който е в Лондон и да съкрати около 400 висококвалифицирани сътрудници, което е следствие от Брекзита.

Не е ясно също така къде ще се намери пазар огромната продукция на британската химическа и фармацевтична индустрия, която досега се реализираше в ЕС в размер на около 56% от нейния цялостен обем. Не е ясно къде ще продават вълната, агнешкото месо и млякото от фермите на Уелс, които досега получаваха добри доходи от европейския пазар.

Но най-големият проблем, който показва ясно, че финансовата сила на Лондон неминуемо ще намалее е политическият. Въпросът е, че Тереза Мей все още не може да активира чл.50 от Лисабонския договор за напускане на ЕС. И това е, защото се оказва, че може би, тя не може да предприеме такава стъпка без разрешение на парламента. Две авторитетни групи от бизнесмени и финансисти съдят английското правителство против решението да се излезе от състава на ЕС. Едната от тези групи е наела един много опитен и скъп адвокат по тези въпроси, който ще пледира пред Висшия съд в защита на членството в ЕС, основавайки се на следните правни съображения: Първо, Великобритания стана член на ЕС не чрез референдум, а чрез решение на Парламента от 1972 г. Редно е и излизането да стане също чрез гласуване в парламента. Второ, според чл. 50 от Лисабонския договор една страна-членка на ЕС може да излезе от съюза „според конституционните си изисквания”. Но Великобритания няма конституция. Тук водещ принцип е парламентарният суверенитет. Парламентът е този, който се произнася за всички най-важни политически въпроси и следователно това важи и за Брекзита. Адвокатите на Тереза Мей обаче се основават на демократичния принцип на правото на мнозинството. Проблемът наистина е неизяснен в британското законодателство. Това е и централния въпрос на делото, водено от над хиляда изтъкнати бизнесмени и финансисти. Делата вече са отнесени до Висшия съд на Англия и следователно проблемът за или против Брекзит вече зависи от решението на Висшия съд. Това решение обаче няма да бъде като някакво българско съдебно решение, в което висшите съдии са зависими от политиците. Решението ще бъде обективно и правно обосновано. То ще бъде оповестено през месец октомври.

Ако съдът определи, че парламентът трябва да реши въпроса за Брекзит, то това означава, че Великобритания най-вероятно ще остане и занапред член на ЕС, защото в сегашния парламент от общо 650 депутати 480 са за оставане в ЕС. В такъв случай правителството на Тереза Мей ще трябва да подаде оставка и да определи дата за предсрочни парламентарни избори. Има предложение да се проведе втори референдум, но това изглежда неразумно и е малко вероятно, защото има опасност отново да се възпроизведе въпросният кръг от противоречия.

В новите избори обаче отново има проблем. И той е, че в политическия хоризонт на Великобритания се изправя сянката на демократично избрания лидер на Лейбъристката партия Джереми Корбин, който е марксист по убеждение. Съществува теоретична възможност на следващите избори той да бъде следващия министър-председател.

За  Джереми Корбин авторът пише в следната статия в Топексперта: Кой е Джеръми Корбин?

джеръми корбин

В такъв случай можем да си представим следната картина. В страната се привежда в действие една чисто социалистическа политика, целяща да ограничи до максимум най-вече приоритетите на „капиталистическата” финансова сфера на Ситито. В този случай аргументите на г-н Дянков отново пропадат, защото в една социалистическа Великобритания няма да има място за продължаване на ролята на Лондон като финансова столица на Европа. И това ще продължи поне до следващите избори. Надеждата на разумните хора е, че лидерът на лейбъристите Джереми Корбин е неизбираем вариант.

Нека сега разгледаме и по-вероятния случай, когато Висшият съд решава, че Брекзит е законен, като резултат от референдума е уважен. Тогава нещата ще се развиват по сценарий, който отново опровергава съображенията на г-н Дянков. И причините за това са следните: Първо, европейският парламент взе решение да не се правят никакви отстъпки на Великобритания по въпроса за Брекзит. За това най-вече настояват четирите членки на Вишеградската група от ЕС, включваща Полша, Чехия, Словакия и Унгария. Интимната надежда на британците в тези преговори е да запазят достъпа до единния пазар на ЕС, но да имат същевременно право да контролират свободното движение на работната ръка. Това всъщност означава призива на Тереза Мей „За Брекзит, което е по-добро за страната ни”. Това е невъзможно по принцип. Ако Великобритания иска да приеме „мекия вариант на Брекзит”, което ще запази статута на Лондон като европейска финансова столица, осигурявайки на страната достъп до единния европейски пазар, тогава ще трябва задължително да се приеме принципа за свободното движение на работната сила. Но това обезсмисля цялата система на Брекзит, която се основава най-вече на идеята за контрол на свободното движение на наемния труд. Следователно, ако правителството на Тереза Мей иска наистина да спази принципа „Брекзит означава Брекзит”, то ще трябва да приеме по неволя „твърдия вариант на Брекзит”. Възможност за компромис в случая е невъзможен.

В такъв случай резултатът ще бъде обезсмисляне на съображения, които г-н Дянков излага в академичното издание „The Conversation”. Твърдият Брекзит ще съкрати около 100 хил. работни места в Ситито, което означава неминуемо загубване от страна на Лондон на статута на европейска финансова столица. С други думи, мога да кажа, че каквито и стъпки да предприеме правителството на Тереза Мей по въпроса за Брекзит, то ще бъде принудено да приеме някакъв вариант на модела „твърд Брекзит”. Очевидно решението на английския народ за излизане от ЕС не е благоприятно за самия него, и то може да доведе до отпадане на Великобритания от списъка на големите финансови сили. И това е, защото съвременният капитал търси опора в големи и платежоспособни пазари, а не в отделни изолирани части от световната икономическа структура.

проф. Божидар Палюшев