Отец Михаил
Отец Михаил
богослов, свещеник
    Организиране поклонения на свети места и Божи гроб
  • традиционни обреди и ритуали
  • религиозна консултация
  • Тълкуване на Библейски събития.



Професионално
Навици,обичаи,легенди сред българите и Църквата!

Навици,обичаи,легенди сред българите и Църквата!

28 January 2016   |   1621   |   0

 

                                                                           Християнство и народни обичаи.

Средата на месец Януари 2016 година вече превали, но празничното настроение все още витае в българските традиции и обредност. Периода от средата на Януари до средата на Февруари е представен от християнските празници – Антоновден, Атанасовден, Трифоновден и Св.Харалампий. Тези светци са представени като утвърдители на Христовото учение. Българският народ, обаче, има непоклатима от християнството, традиция и обредност! Тя е толкова властна в душата на българина, че християнските подвизи на гореспоменатите светци едва – с много голяма мъка – се прокрадват в проповедтта на свещеника, а и за много кратко време остават в сърцето на слушателите.

Знаете ли че, месеците Януари и Февруари в българските обичаи се наричат „свински месеци“. През този зимен период на трапезата задължително трябва да има печено свинско, свински ребърца със зеле, луканка, баница / зелник /, орехи, мед, вино, ракия, и др.

                                                  Има ли проблем с постите?

Проблема с постите от страна на Църквата е решен с един замах..., просто през този период няма пости! Нали и духовниците са хора? ! Проблемът със седмичните пости, които за сведение на любознателните са в дните: Понеделник, Сряда и Петък - българинът практично е решил с лафове, като този:„Оно, традицията е да се сложи на масата, а кой си пости  да не куса.... !“

                                    Трапезата - християнство или езичество?

Трапезата е била винаги в центъра на българската обредност. В някои южно - родопски селища, вечерта на Антоновден, трапезата гозбите и погачата сложени на нея, се кади от стопанина или стопанката с думите: „Както сме се събрали на куп сега, така и догодина пак да ни завари!"

Църквата, която винаги се " бори " с езичеството (разбирай с народните обичаи), никога, в лицето на "божиите избранници -   монасите - владици  ", не е пропускала да седне, "от снизхождение", на езическата трапеза и здраво да пийне и похапне   !!!

Малко хумор няма да навреди на имиджа на църквата ако припомня един анегдот, разказван между свещениците по селата:

Има обичай всред владиците - "монаси", които се изживяват като директори на малко соц.предприятие, на няколко години да посещават, определени свещеници, запокитени по села и махали, където дори и храмове няма. За свещеника, който получи   "благата вест" за посещението на владиката, това е знак от "небето",че ако приготви впечатляваща трапеза след службата и пъхне плик с банкноти в пухкавите ръчички на  "божия наместник" -  шансът да бъде изтеглен в някоя градска църква - сергия на топ центъра - силно се увеличава. Имало един такъв поп, който бил често посещаван от владиката, защото правел хубави трапези и давал доволно пълни пликове в пухкавите ръчички на дядото, но желаното назначение все се отлагало.

Веднъж, владиката отново навестил окаяника - поп. След литургията, на приветственото слово , попа казал следните думи :

   "- Високо преосвещений владико!

Преди пет години чума сполетя нашата енория и умряха много християни.Не се измина много време и мор тръшна добитъка ни. След това, имаше голяма суша и неочаквана градушка. Миналата година наводнение отнесе селото и ето, сега, дойдохте и Вие......!"

Знаете ли че.....,

в българската традиция тези“християнски“ празници са свързани с предпазването на хората и животните от болести, най- страшни от които са чума, шарка, мор и холера, а също и прогонване на зли духове, караконджоли  и демони от живота на хората чрез прескачане на огньове и маскиране с страшни маски и множество звучни камбани и звънци.

 

 

                                      

       Антонов и Атанасов ден - 17 и 18 Януари

Тези празници се наричат „лелинден“ / Антоновден /,  вълчи ден  /Атанасовден/,  чуминден  / св.Харалампи-Хараланбей /. През тези дни не се работи. Това е свързано с изчакване на зимните студове и виелици, по време на които не може да се върши строителна, стопанска и животновъдна дейност. Даже и занаятчийте почивали през тези дни, защото нямало търсене на техните услуги.Това и до днес са почивни дни, предназначени за гостуване и събирания на трапезата.

Знаете ли че...,?                                                                                                               

Според народните вярвания Антоновден е един от най-лошите и тежки празници. На този ден светецът гони лудостта, но често не може да я хване и тя се разгневява. Св.Антон и св.Атанас са двама братя или близнаци,които изобретили ковашките клещи защото били ковачи. Зтова те са покровители на кошничари железари,ковачи,ножари,налбанти,точилари и пр. Освен всичко това, св.Антоний бил и плетач на кошници, а в същото време и лечител, покровител на децата и развалял магии.

Защо ли Църквата е  постановила празнуването на св.Антоний в тези "свински" месеци, при положение,че житието на светеца разказва, за един  Велик постник и аскет  !!!

Знаете ли че...., в народните представи свети Атанасий господства над зимните студове, над снеговете и ледовете.Атанасов ден се наричал Вълчи ден, защото се организирали хайки за вълци, които се събирали на глутници и нападали кошарите в селата. Легендата разказва как Атанасий, облечен с копринена риза, отишъл в планината на бял кон и се провикнал:

   --"Иди си, зимо, идвай пролет".

Вярва се, че зимният св. Атанас си съблича кожуха, за да дойде дълго чаканата пролет и лято.

 Според българската народна традиция на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на роднини и съседи против лоши болести. Перата на птицата задължително се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.

На Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не се вари боб и леща, за да не се разболеят децата. През целия период се месят медени питки и се поставят около къщите за да бяга чумата и всички болести.

                               Трифонов ден - първи Февруари  

Трифоновден е празник на лозята и виното - ден на кръчмарите и веселието.

Ден на градинарите, на лозята и лозарите на винарите и виното.Празнува се с печена кокошка и вино.Този ден се нарича още Трифко и Трифун - пияница заради народната легенда за Трифун Зарезан,който си отрязал носа, когато зарязвал лозите.Свети Трифон винаги е бил почитан като покровител на лозите и виното.На този ден се извършва ритуално зарязване на лозите и народа в южните балкани се отдава на радост и веселие. В настроението на хората няма нищо, което да напомня за мъченическата смърт на св.Трифон нито за себежертвената християнска любов изобщо.Християнския празник - св.Трифон е монтиран върху празника на древния  тракийски  бог на виното - Загрей . Празниците на виното и свързаното с него веселие се наричат розалии и се празнували в целия гръко-римски свят.

Силата на живата традиция не е отминала дори и най- облагодатените със светия Дух, монаси - архиереи на Църквата,както се вижда !

 

 

 

 

 

 

 

 

                                

                                                                                 

 

                                                                               

 

 

                                                       Петльов ден - втори Февруари

Този ден всред народа е известен и като петльов ден т.е. ден на мъжката потентност.

Този "празник" също не е отминат с пренебрежение от "най-духовните" среди на Църквата, а именно монасите. Върху хилядолетната традиция е монтиран празника "Сретение Господне". Есенцията на празника "Сретение Господне" е взета от евангелски епизод, в който се разказва следното :

    "Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него. Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен."

Праведния Симеон взима в ръцете си Богомладенеца Иисус и казва думите възпявяни на празника,който с малки изключения, почти никой българин на интегрира в душата си :

"сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля." ( Лука 2 : 21 - 40 )

Енергията на този ден е пренасочена в известната на всички посока.  Думите на праведния Симеон никак не докосват душевния мир на съвременния "християнин", а за църковния клир това е поредния празничен работен ден, през който, покрай досадното молитвено бръщолевене ще си нажмикнат весело, подчертавайки "пикантността" в настроението.

                                                                    

                       Харалампиев ден / Хараланбей / - десети Февруари

Св. Харалампи е ден на пчеларя и меда. Правят се обреди и заклинания против болести, чума и др. Нарича се Чуминден. Има народно поверие, че Хараланбей, което значи господар на чумата и болестите, пускал чумата при тези, които не вярват.       Ето и краткото житие на св.Харалпий:

„Св. свещеномъченик Харалампий бил епископ в Магнезия, Мала Азия, смел проповедник на вярата. Изправен на съд, напразно бил увещаван да се поклони на идолите. Предаден на мъчения, стъргали тялото му с железни куки. Раните по чудесен начин заздравявали. Мнозина езичници, като гледали твърдостта на вярата му и чудесното оздравяване, повярвали и били предадени на смърт. Осъден на посичане, св. Харалампий издъхнал преди мечът да го докосне по времето на Септимий Север в 198 година на 113 години“

От така представения християнски подвиг, човек може да заключи, че чумата е по добре от християнството!!!

Не е ли време "светия синод " на така широко рекламираната в обществото, Църква да обясни - защо нейните монаси живеят като  не стават от езическите трапези (на неверниците !) вместо да просвещават  същите в  значимостта на християнската вяра. Кога ще започнат да служат на Бога чрез мисионерски подвизи  на  въздържание и саможертва ?  Ето, изминаха вече две хиляди години от възкресението на Господа Иисуса Христа, Който казва на Своите ученици : "...Идете, прочее, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа; и като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето аз съм с  вас през всички дни до  свършека на света.Амин !"/  Мат.28 гл. /

Какво се случи с " Владишката църква "? Традицията  и трапезите не погребаха ли христовото учение?

Може би силно забавените отговори на тези въпроси, кара българите  да изчакат около традиционната трапеза толкова хиляди години, и да не напускат сигурната основа на своите традиции и  обичаи....! Вие какво ще кажете?