д-р Ани Шкодрова
д-р Ани Шкодрова
Доктор по медицина, специалист по психиатрия
  • Психиатрични консултации
  • Мотивационни дискусии
  • Експертиза на моментната работоспособност
  • Насочване за специализирани консултации



Професионално
За стягането в гърлото, сърцебиенето и… паническото разстройство.

За стягането в гърлото, сърцебиенето и… паническото разстройство.

18 October 2015   |   2114   |   0

Паническо разстройство е една от най-често поставяните диагнози в кабинета на психиатъра. В определени моменти изглежда, че има епидемия от паническо разстройство: една пациентка води друга; майка води дъщеря си, жена води съпруга си…Страдат млади и образовани, високо платени специалисти; страдат хора с нисък образователен ценз и финансово нестабилни. Страдат мъже. Страдат и жени. При някои пациенти връзката с отключващия момент е очевидна. При други – дълбоко неясна. Най-често пациентът с паническо разстройство идва от кардиолога – след като е станало ясно, че въпреки усещанията му, сърцето е здраво.

Какво представлява паническата атака?

Паническата атака започва с внезапен,завладяващ пристъп на страх, който се появява без предупреждение и без видима причина. Този страх, като преживяване е много по-силен от усещането „да си стресиран“, което не е чуждо за повечето от нас в забързаното ни ежедневие. Заедно с това усещане се появяват и чисто телесни, много убедителни симптоми, като:

  • сърцебиене
  • задушаване – не ви достига въздух
  • почти парализиращ страх от смъртта
  • замайване, световъртеж или гадене
  • треперене, потене, изпотяване на дланите
  • задъхване и болка в гърдите
  • горещи вълни или втрисане
  • изтръпване на ръцете и краката, мравучкане
  • страх,че подлудявате, или че умирате

Част от вас вероятно разпознават тези реакции на тялото си всеки път, когато тялото им е подложено на стрес и се задейства инстинкта „бий се или бягай“(flight or fight). Така човекът се справя със застрашаващите опасности. Проблемът обаче е, че при паническа атака няма непосредствена опасност. Тя се проявява в относително безопасни ситуации – дори по време на сън.

Дори, когато е особено драматична, паническата атака отшумява. Но, страхът, че ще се повтори остава. Когато страхът от паническата атака започне да променя живота ни, когато не искаме да излизаме сами от къщи или плануваме маршрута си така, че да минава през болници или спешни звена, когато всеки момент очакваме атаката да се повтори, вече говорим за ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО.

Как да лекуваме паническо разстройство?

ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО СЕ ДИАГНОСТИРА И ЛЕКУВА САМО ОТ ПСИХИАТЪР/ПСИХОТЕРАПЕВТ. Според едно от проучванията, пациентите минават средно през седем различни специалисти, преди да стигнат до психиатър.

Добрата новина, уважаеми Читателю е, че паническото разстройство се лекува, и то доста успешно. То не води до сериозни усложнения. Най-честото усложнение при нелекувани панически разстройства, е злоупотребата с вещества, които водят до спад на тревожността – т.нар. анксиолиза. Преди страдащият от паническо разстройство да се насочи към кабинета на лекаря, често успява да намери моментно облекчение в алкохола, или бензодиазепините – диазепам, ривотрил, лексотан и други производни. Това може да бъде доста коварна посока на развитие на болестта. Алкохолът облекчава тревожността, но това не е дълготрайно усещане. Ако това самолечение продължи, състоянията на махмурлук даже ще обострят паническите атаки. При употребата на бензодиазепини се появява зависимост, която се изразява в неудържима потребност да се приема медикамента и в покачване на необходимата доза.

Когнитивно-поведенческа терапия

Първата част от лечението е свързана с осъзнаването. За пациента е важно да разбере, какво точно му се случва и че всичко, което му се случва е част от болестта. Че се случва и на други. Точно по начина, по който се случва и на него. Част от пациентите се страхуват, че тези атаки ще ги побъркат или уморят накрая.  "Когнитивното реструкториране" (промяна в начина на мислене) помага на пациентите да заменят тези мисли с по-реалистични, като придобият нови, по-позитивни гледни точки.

Когнитивната терапия цели да идентифицира тригерите на атаките – това, което ги стартира обичайно. Тригерът може да бъде мисъл, ситуация или промяна в тялото(ускоряване на пулса). Веднъж установени, важно е пациентът да разбере, че тригерът и атаката не са свързани, тоест дори и да имаме тригер, не е задължително да последва атака. Когато връзката между тригера и атаката се разпадне, този тригер вече не е така силен и въздействащ, както е бил. Пациентът има шанс да овладее появата му.

Част от поведенческата терапия е преекспонирането. То представлява поставяне на пациента в ситуация, която с голяма степен на вероятност би активирала атака. След появата на атаката, изискваме пациента да се фокусира върху усещанията си по време на атаката.

Пациентите с панически атаки обичайно се страхуват не от ситуацията, която би предизвикала атаката, а от самата атака: например, пациент със страх от летене, не казва, че го е страх самолета да не се разбие, а споделя страх от атаката, която ще преживее в самолета.

При интероцептивното излагане, пациентът се потапя в симптомите на атаката в защитена и контролирана среда. Така пациентът разбира, че симптомите, колкото и да са силни, няма да се развият до истински сърдечен инцидент, а ще отшумят.

Техники на релаксация – предимно дихателни и техники на визуализация.

Медикаменти – когато ресурсът за справяне с паническото разстройство е съмнителен или видимо недостатъчен, в съображение влиза медикаментозното лечение. При него за период от шест месеца до година се прилагат антидепресанти. За по-добър и бърз ефект, те могат да бъдат комбинирани с анксиолитици (успокоителни) и дори медикаменти, контролиращи пулса – като бета-блокери.

Лечението на паническото разстройство е продължителен, но благодарен процес. Познаването на случването, протичащо в собственото ни тялото и нуждите на душата ни ще ни даде силата да се справим с всички предизвикателства, които съвременният свят ни поднася. Пътят е дълъг, но повярвайте, си заслужава.