Отец Михаил
Отец Михаил
богослов, свещеник
    Организиране поклонения на свети места и Божи гроб
  • традиционни обреди и ритуали
  • религиозна консултация
  • Тълкуване на Библейски събития.



Професионално
ЗАДУШНИЦА – вяра в бъдещето или копнеж по миналото?

ЗАДУШНИЦА – вяра в бъдещето или копнеж по миналото?

18 October 2015   |   1964   |   0

Когато стъпиш на пропитата от горчиви сълзи гробищна земя и вдишаш от въздуха напоен с аромата на здравец и гниещи листа, неволно си отдъхваш от шеметното препускане „по задачи“, задавайки си въпроса за смисъла на усилията да живееш по добре. Това гнило настроение се подхранва още повече, освен от неизброимите паметни плочи и некролози, които те гледат студено от всякъде, но и от надписи като тези: „ и ние бяхме като вас, но и вие ще дойдете при нас!“ или „каква полза за човека да придобие целия свят, ако повреди на душата си!“

Колкото повече навлизаш в гробището, толкова повече затъваш в блатото на песимизма, безмислието и безизходицата. Подтиснат от всичко това, блуждаейки в сложния лабиринт от алеи и парцели, провирайки се в джунглата от храсти, дървета и паметници изведнъж  ...я църква!!! Стои си там църквата и гледаш, как напълно се е сляла с функцията - павилион за свещи, особено на задушница! Напират разни въпроси в главата ти и естествено се мъчиш да си отговориш. Например:

1/ Има ли връзка между църквата и покойниците и каква е тя?

2/ Защо съм на гробището и каква е моята мисия в този ден и на това място?

3/ Ако има Бог и Той е човеколюбив източник на живота, то какво виждат очите ми?

4/ Какво е живота и какво е смъртта? Какъв е техният смисъл и цел?

Така живият дух, който е провокиран от видяното търси патерицата на вярата за да не потъне в калта на песимизма и безсмислието, което му отнема животворния лъч – чистия въздух на надеждата, стаена вътре дълбоко в сърцето или някъде там. Отнема убеждението, че живота има смисъл, че е красив и желан, и че смъртта е грозна, необяснима и враждебна на живия, изпълнен с енергия дух.

Каква е връзката между покойниците и църквата?

Почитането на мъртвите е паметта на човечеството в безспирния бяг на времето. Всеки разумен човек без значение на религиозна принадлежност си дава сметка за това, че свидетелства за древните цивилизации имаме благодарение на култа към мъртвите. Нямаше да знаем нищо за Египет, ако не бяха пирамидите и гробниците. Нямаше да знаем нищо за етруските, траките, за древните римляни, за древните гърци, за маите, за шумерите. Нямаше да имаме памет. Задушницата е култ на почит към мъртвите. Тя е паметта за нашите покойници и техните добри или лоши дела. Почитта към мъртвите, желанието и надеждата, че мъртвите продължават да бъдат заедно с нас - това е увереността на един човек и на един народ, че има бъдеще. Когато се живее ден за ден, без перспектива – такъв човек няма нужда от спомени за своите мъртви няма нужда и от гроб.

Връзката между покойниците и църквата сме ние – живите, които имаме нужда от бъдеще, свободно от греха и заблудите на починалите. Църквата ни дава утехата, че можем да компенсираме заблудите и греховете на своите покойници и заслужената задгробна участ, чрез молитвите за душите им, които свещеника произнася на задушница. В противен случай, греховете и злодеянията, извършени от покойниците продължават да тегнат върху нашето настояще и бъдеще, носейки проклятието на смъртта, болестите и безплодието.

Често задаван въпрос към свещеника е:

Какъв грях е сторило невръстно детенце, което е умряло и със смъртта си е хвърлило цялата рода в неописуема мъка и отчаяние?

Какъв толкова грях е сторило, като е живяло само годинка, две или пет на фона на многобройните прегрешения, коварства и злодейства на опечалените възрастни!?

Така зададеният въпрос е дълбока сонда в душевния хаос на модерния човек, който не може да направи връзката между заблудите - злодеянията на починалите сродници  и смъртта на детето. Съгласно многовековния опит във вярата, детенцето е станало поредната жертва на злодеянията и греховността на поколения назад покойници, чиито души са били забравени и от близките и от Бога. Никой не е произнасял нито името им, нито се е молил за душите им, а често и за гроба никой нищо не знае.

Според думите на Спасителя умрелите не умират в истинския смисъл на думата, а преминават при смъртта си от земния във вечния живот, което прилича на заспиване и след това събуждане във вечността.

Къде са душите след смъртта и в какво състояние се намират те?

Съгласно Свещеното Писание и Св. Отци ние вярваме, че веднага след смъртта на телата душите отиват в отвъдния свят и продължават там съзнателния си живот. Иисус Христос ясно е казал: душите на праведниците се намират в мястото на радостта, където живеят, чувстват и мислят, а душите на грешниците са в мястото на мъката, където страдат, разбират ужасното си състояние и напразно скърбят за пропиляното на земята време, прекарано в грехове. Но нито грешниците в ада, нито праведниците в рая получават пълно и окончателно възмездие непосредствено след смъртта си. Едните живеят частично в блаженство, другите - очаквайки вечните мъки. Положението на умрелите, които са в духовния свят, не е окончателно. Затова за грешниците, попаднали в ада, които са вярвали и са се каели приживе за лошия си живот, но не са имали време да принесат достойни плодове на покаяние, има още надежда за спасение.

Господ Иисус Христос ни казва, че хулата против Светия Дух е непростим, смъртен грях, но всеки разкаян и изповядан грях ще ни се прости. Затова вярваме, че Милостивият Бог - Душеведецът, за Когото всички са живи, може да прости и греховете на обичаните от нас покойници.

Как могат да бъдат простени такива грехове?

Задушницата е точно молитвите, милостинята и помените, правени в чест на покойниците. Те могат да умилостивят Бога и да покрият много грехове. Молитва за умрелите е въведена още в Литургията, съставена от св. апостол Иаков, брат Божи – първи век сл.Хр.. А св. Василий Велики казва, че Господ приема от нас умилостивителни молитви и жертви за ония, които са в ада.

Защо съм на гробището и каква е моята мисия в този ден и на това място?

Силата на традицията и спомена за незабравимите починали близки е причината да изоставиш нескончаемите битови занимания и да се отдадеш на задушницата. Близостта със смъртта сякаш те поставя на невидим праг, отвъд който се простират необозримите простори на вечността, където са отишли нашите покойници и ще отидеш в своето време и ти. Мисията ти в този ден и на това място е да почистиш гроба и да подредиш милостинята, т.е. обичайните приношения, а именно:

1/ Червено вино                            

2/ Варено жито                                

3/ Питка / Погача/

4/ Поменик – списък с първите имена на починалите                     

5/ Свещи и тамян

Разбира се, обичайно се носят и други храни – по вкус и напитки, които се раздават като милостиня за „Бог да прости“. След това мисията ти продължава с организиране произнасянето на заупокойна молитва от свещеник, който кади и кръстообразно прелива виното, отделя от житото и питката, като ги поставя върху гроба. Накрая след „Вечная памят“ всички си взимат от приношенията и оставят свещите на гроба за да догорят. Подава се от храната и на други хора, само ако и те ти поднесат от своите приношения. Погрешна и порочна практика е да се подава на разни мръсни и скитащи елементи из гробищата. Това е неуважение към паметта и духа на твоите покойници. Словата, които се произнасят не са: „айде да сме живи и здрави...!“, а са: „Бог да прости Вашите покойници!“

Мисията ти продължава през целия този ден да съблюдаваш за отмерените приказки при разговорите, за неупотребата на алкохол – гроба не е мястото за напиване и за говорене на висок глас, както и за непристойно и грозно поведение. Ако всичко това се спази в пълнота, то твоята мисия на това място и през този ден е изпълнена успешно и паметта на споменатите знайни и незнайни покойници е уважена в пълнота! Задушницата е правилно изпълнена.

Ако има Бог, то какво виждат очите ми?

Този въпрос извира от дълбочините на чисто човешката слабост да бъде оправдан грехът и произтичащата от него пошлост в живота. Подчертава липсата на сили духът да си поставя високи духовни цели и да ги постига. За да се подчертае безмислието на усилията за усъвършенстване на личността, което е задължително условие да се постигне и високо качество на живота, хората един друг се заразяват с кратки вицове, като този:

„Случило се в едно село да умрат най- добродетелния, кротък и вярващ човек и най- покварения, развратнк, крадец и пияница. Погребението и на двамата се случило в един ден. Понеже всички много скърбяли за първия, направили така че той да бъде опят и погребан пръв, а вторият след него. На първия покойник дошли много хора, но и на втория не липсвали поклонници!? Тези, които останали до края и видяли как гробарите зариват гробовете един след друг, въздъхвайки си казали: „ е и какво сега...! Разликата между двамата е само пет минути...! „

Винаги коефициентът на полезно действие на моралния и вярващ човек е по- висок от този на проваления в морала и вярата, освен когато е поставен да живее в общество от индивиди с нисък КПД. Тези индивиди, паразитирайки обезмислят качествата на добродетелта, произхождащи от вярата в Бога. Точно тук е моментът да бъде пояснено преднамерено изкривеното твърдение в безбожническата идеология, а именно че обществото /битието/ определя съзнанието и личността. В интерес на библейската справедливост и мъдрост е да посоча, че Бог е определил човека за венец на творението и за вечен живот, а не обществото, което създава и търпи унизително порочно битие и силно допринася за деформиране  на личността и  нейното съзнание.

Ето това трябва да виждат очите ти, когато отидеш на задушница:

Човешката греховност и слабост, която постоянно скъсява и осакатява прекрасно създаденият от Твореца живот! Точно и затова са написани просълзяващите молитви; за да прости Бог, Който е Висшата хармония, Светлина и Пълнота, греховете на тези покойници, които са свързани с теб. Молитвата и милостинята се дава, за да им се намери всичко, от което се нуждаят във вечността, така че духът с неговите несъвършенства и болезнен недостиг да бъде отпратен от земния свят и от твоя живот. Когато осъзнаеш това, гледайки пламъчето на свещите, ще разбереш защо си там и какво виждат очите ти!

                                      Когато осъзнаеш всичко това,

                                      гледайки пламъчето на свещта

                                     ще видиш и на живота, и на смъртта целта

                                     тогава знай, ти си на задушница !