Темата
11 години от 11 март

11 години от 11 март

10 March 2015   |   14899   |   0

ПАРИЖ     07.01.2015 г.       17 жертви

ЛОНДОН  07.07.2005г.         52 жертви

МАДРИД   11.03.2004          192 от които 4 българи

Европа и терора

Някои експерти трърдят, че живеем в предвоенни времена. Свикнахме да гледаме терор и разрушения. Над 60% от новинарските емисии са с военни репортажи. Ислямкса държава и Новорусия са зони на въоръжени конфликти само на един ден път от Европа. Времето ще покаже дали ще пламне мащабна война на стария континент.

Преди единадесет години беше различно. Европа бе спокойно място за живеене.

Когато САЩ влязоха в Ирак в компанията на няколко страни, между които България и Испания, обикновените хора вярваха, че тази лудост ще спре и мирът и благоденствието ще се върнат скоро.  Обикновенните   европейци не бяха съгласни с войната. Това не попречи на  терористите да извършат най-кървавите атентати на територията на Европа за последните години на

11 март 2004г. в Мадрид

Живеехме в едно предградие на Мадрид по линията точно на фаталните влакове. По Божия воля един от нас не се качи във влака.

След няколко часа бяхме на гара Аточа и заснехме първите кадри за филма.

11 март мадрид

Филмът няма за цел да ви шокира с кървавият си сценарий. Нито да ви шокира с ужаса на терора. Това, което ни впечатли е отношението на испанското общество и институции, най-вече сравнено с това на българските. 

Испания не може да се разкрие пред теб, ако не живееш достатъчно дълго  там, че да я видиш и в добро, и в зло. В бедата, ние видяхме, че Испанският народ е като жив организъм, който в момент като този на изпитание, момент, в който някой разкъсва плътта й, множество отделни членове на обществото се спускат  като бели кръвни телца да заздравят тялото и да спрат кървенето.

Това бяха всички онези спонтанни солидарности:

  • стотиците послания, цветя, свещи оставени на гара Аточа и Санта Еухения,
  • доброволците, кръводарителите, психолозите до близките на загиналите,
  • институциите дадоха на пострадалите и техните роднини право на пребиваване и работа в Испания, заловиха и осъдиха заговорниците и съучастниците в атентата.
  • През следващите дни се състоя манифестация на солидарност.  Излязоха 11 милиона жители на Испания в една нощ. Само за сравнение, след „Париж 2015“ в Марша на солидарността участваха 4 милиона души в цяла Франция.
  • Кралската фамилия също изрази своята скръб.

Това което, не казваме във филма, защото е още един срамен факт за България:

Кралското семейство организира възпоменание на жертвите в катедралата Ля Алмудена, където  кралица София да покаже своята скръб на специална церемония. Там Нейно Височество се срещна с близките на жертвите, поговори поотделно със семействата и изрече утешителни слова. Внимателно следяхме поведението й, заподозряна в лицемерие, което не е чуждо на испанците. Но, Тя не играеше, Тя скърбеше искрено, и дори се просълзи. Нейната майчинска печал, трогна близки и общество.

За траурната церемония в катедралата, беше пристигнал и държавният глава на България. Близките на загиналите българи разказаха, че когато са се приближили до него за да разменят по някоя дума, той ги е посрещнал с дежурните „Нищо не може България да направи за вас, искайте от испанците...“ . Опечалените българи, бяха шокирани от арогантността и презрителното отношение. Тези хора, някои от които искали просто да чуят българска реч и блага дума, със сигурност не са очаквали помощ от държавния ни глава. Иначе, щяха ли да се скитат немили недраги  по чужбините?!

Тяхното възмущение и обида дълго се коментираше в българските среди, като емигрантски фолклор и като мотивация, да не се връщат у нас. Този разказ, както и думите на външния ни министър по онова време, че не може да правим траур за щяло и нещяло, защото ще се обезсмисли националния ни траур, са достатъчно срамни за България и няма да ги видите във филма. За да не се излагаме повече пред чужденците...

терористичен акт

Кой плати за филма?

Това не е продукция, финансирана от европейски програми, фондации с гръмки имена, донори от Вашингтон и Москва. Филмът е направен с лични средства, любителска камера, личен компютър и доза ентусиазъм да се разкаже тази история. Това е филм, който няма да видите по нито една голяма телевизия, по разбираеми за българското общество причини. Благодаря на Румен Балабанов посмъртно, за смелостта да го излъчи няколко пъти в телевизията си. Той му даде името „Всички бяхме в този влак“

 

филм за 11 март

Какво е посланието?

Филмът е упрек към политическия елит, че с действието си или бездействието си е причина тези хора да се намират точно там по това време. И въпросите, които задаваме през цялото време са актуални до днес.

  • Защо нация, която се топи с часове не прави нищо за спасението си?

  • Защо не реагираме като испанците, като жив организъм? 

  • Дали сме тежко болни или вече мъртви?

  • Защо ни прокуждат да гинем по разни краища на света?

  • В чия война?

Тези въпроси се забиват като гвоздеи и днес когато гледам филма след 11 години.

Нямам отговори, имам само предположения и те се менят през годините. Моля вас, които ще гледате филма, ако имате отговори, дайте ми ги. Аз се нуждая от тях повече от всичко, за да намеря покой в сърцето си...

 

ОТ ТУК ВИЖТЕ ФИЛМА ЗА 11 МАРТ: