Темата
Много хубаво не е на хубаво!

Или защо се страхуваме от щастието и за какво всъщност копнеем…
Продължение

Много хубаво не е на хубаво! Или защо се страхуваме от щастието и за какво всъщност копнеем… Продължение

07 January 2016   |   6088   |   0

Живеем в изключителни времена, където всяка духовна мистика вече има своето обяснение. Нашият мозък представлява изключително сложен комбинат за хормони, който определя всяко наше моментно състояние. Да си представим поведението на куче, което се справя с определена задача срещу лакомство. Наслаждението, което получава кучето под формата на лакомство, когато изпълни поредния си номер. Подобна е ситуацията при „фалшивото“ физическо щастие.

Постоянното наслаждение идва от там, че тялото ни привиква към хормони, които стимулират усещането за щастие, самоувереност и самочувствие. Тези хормони са, като лакомството при кучето. Нашите клетки изпитват неистова нужда / желание за консумацията на тези хормони. Така се пораждат желанията в нас, желание за постоянно наслаждение на химично равнище което се превръща в търсене на събития, прояви в обкръжаващия ни свят, които да стимулират отделянето на тези хормони. Така, ние търсим постоянно ситуация, която да натисне бутона за нашето поредно лакомство, удоволствие, щастие…

Това е илюзията на щастието.

Правени са експерименти с животни, към които са прикрепяни електроди към зони на мозъка, свързани с производството на невропептиди, доказани, като изключително силни химични вещества. Животните били приучавани да натискат лост, за да получават прилив на тези невропептиди. За тях това било много по-силно от усещанията им за глад, жажда, сън, секс. Тези животни достигали пълно изтощение и припадали преди да се погрижат за себе си физически.
Този експеримент онагледява произхода на човешката драма в постоянното търсене на своя външен лост за вътрешното си емоционално извисяване. Съответно, неспособността да натиснем лоста води до разочарование, стрес, огорчение, депресия и др.

Експериментът също повдига една интересна дискусия за комфортната и щастливата зона. Много хора бягат от своята щастлива зона, за да се върнат в комфортната такава, за да възстановят баланса на хормоните, с които са свикнали. Отвън, това изглежда, като „безумец, който бяга от щастието“, но истината е, че щастливото състояние носи на този човек чувство на застрашеност, несигурност и напрежение. Комфортната зона, от своя страна, е зона с която сме свикнали. Това, което трябва да се знае обаче, е че в комфортната зона нищо не расте. Видимо е, че ние сами си произвеждаме щастие и депресия. Те произлизат от един и същ източник, просто трябва да се научим да използваме по-продуктивния стимул – щастието. Състраданието е способно да премахне нелепото човешко объркване за добро и лошо, хубаво и грозно, удовлетворен и незадоволен и всички други полярности. Защото състраданието ще остави ума отворен към ситуацията такава, каквато е. В състраданието ума е недифинитивен - изключен от всички паразитни изкривявания, защото състраданието е състояние без никакво допиране - няма тъга, радост, добро, лошо, омраза, любов към дадената ситуация.

Да имаш всичко нужно, за да си щастлив.“ Така се формулират гибелните ни стремежи към притежание. Ако нещо липсва, щастието ни рухва. Когато нещата се объркат, толкова много се опитваме да ги поправим и да си върнем статуквото, че често сме неспособни да видим положителното в промяната. Неспособни да разберем, че външната промяна, която търсим всъщност не зависи от нас. Нашият контрол върху външния свят е ограничен, временен и често илюзорен.

Нека погледнем вътрешните условия. Не са ли те по-силни? Не е ли съзнанието, което превръща външните условия в щастие или страдание? Дори и да сме в рай, пак може вътрешно да сме напълно нещастни. Това е едната страна на монетата.

От друга страна, познаваме хора, които в много по-трудни обстоятелства, успяват да запазят спокойствието, вътрешните сила и свобода, самочувствието. Това е демонстрация на една по-устойчива вътрешна среда.

Идеята за идващите отвън благодатни външни обстоятелства не е лишена от рационалност. Разбира се, че е чудесно да повишаваме качеството си на живот, да живеем по-дълго, по-здрави, с достъп към нови технологии и информация, образование, да можем да пътуваме, да имаме свобода- това е от изключителна важност за всички нас. Но не е достатъчно. И като недостатъчно, дали това е към което трябва да се стремим? Или това са само допълнителни помощни обстоятелства - аз ги наричам проявления на фокуса. Защото всичко, което се случва и образува, като наши усещания, е вътре в съзнанието. Щом инструментът на щастието е в нас, как да създадем у себе си вътрешните условия за щастието и кои са тези, които ще подкопаят щастието.

Има състояния, които изцяло подкрепят благодатното състояние. Има и такива, които му противоречат. Нужен е опит за да бъдат уловени тези състояния. Пример за неблагоприятни условия са състоянията, в които след като ги изживеете вие не се чувстване много добре. Това са състояния на гняв, злоба, арогантност, маниакалното желание, стремеж за контрол над околните. Фокусирайки се над тези състояния във времето се впримчваме в това и единственото, което правим е, че вредим не само на себе си, но и на обкръжаващата ни среда. Така вгорчаваме нашето преживяване, постепенно се увеличават чувствата за умора и затормозеност . Това доставяме на себе си.

От друга страна, всеки от нас познава състоянията на силна самоотверженост в спешни ситуации и случаи, в които правим нещо добро, без да търсим одобрение и благодарност от някого. Тези действия и постъпки ни водят до усещането за съответствие и единение с нашата изначална природа. Постепенно започваме да търсим имено това - безпространствено благодатно състояние.

Възможно ли е да променим съзнанието,

себе си,

негативните мисли,

навиците,

постоянно променящите се настроения

и разрушителни емоции,

които са като естествен недоносен придатък на съзнанието?

Опитът ми демонстрира, че основното качество на съзнанието е да опознава света чрез усещане. Да се опитаме да си представим за момент нашето съзнание, като огледало, което отразява всичко навън - всеки образ, който се оглежда в него. Образите биват от всякакъв порядък - отразяваме красивите образи, също грозните такива. Огледалото ги отразява, но остава недокоснато от тях, или с други думи не се замърсява от отраженията върху себе си. Този пример се разглежда от будистките школи, като пример за това, че зад всяка мисъл има чиста съзнателност, или прекрасното усещане за чистота. Това естество на съзнанието не може да бъде замърсено от входящите отвън омраза, гняв, завист и др. Защото, като цяло тези усещания са непознати (или добре опознати) в природата на чистото съзнание. Ако те съществуваха в нашата изначална природа, то щеше да има следи от тях в нас. 

Един ученик отишъл при своят Учител по Чан и го помолил:

- Учителю, помогни ми да се избавя от своята гневливост -казал той.

- Покажи ми тая твоя гневливост - отвърнал Учителят. -Сигурно е много интересна?

- В момента не е у мен, затова не мога да Ви я покажа –отговорил ученикът.

- Добре тогава - казал Учителят. - Донеси я, когато я имаш.

- Но аз не мога да я донеса точно когато я имам - възразил ученикът - Сигурно ще изчезне, докато я нося.

- Тогава, тази гневливост не е част от истинското ти аз.

Това означава, че тя идва отвън. Основната материя на съзнателността е чистото познавателно качество. Всичко подлежи на промяна. Както и вашите краткотрайни емоции.

Едва ли някой от нас става сутрин с мисълта „Днес цял ден ще бъда гневен“.

В живота ви обаче, вашето определение за света създава вашето усещане към света. Запознати сме, че няма как да навредим на човек, когото обичаме. Причина за това е невъзможността едновременно да съществуват две противоположности. Тоест, два противоположни мисловни процеса не могат да се излъчат заедно. Постепенно можете да преминете от едното към другото – например от любов, към омраза. Примерите за естествените противодействия на емоциите, работещи саморазрушително в нашия мисловен свят могат да бъдат от всякакво естество. Силното, вманиачено желание за контрол може да бъде заменено с вътрешна свобода. Омразата може да бъде изместена от доброжелателност. Така ни се изчиства един модел на намирането на правилното противосредство, с което овладяваме вътрешните си паранои.

Друг подход би бил да се опитаме да намерим общо противосредство за всички емоции и този подход е,

да погледнем в същността.

Обикновено, когато се почустваме раздразнени или разстроени от някого, или обсебени от нещо, мисълта ни се връща отново, и отново към този обект. Всеки път, когато се върне към този обект, мисълта затвърждава обсебването или раздразнението.Това е един самозатвърждаващ се процес. За това, вместо да гледаме навън, е нужно да погледнем навътре. Погледнете самия гняв. Изглежда много застрашителен-като буреносен облак. Толкова плътен е, че можеш да го възседнеш. Интересното е, че при сближаването с него виждате, че той не е нищо повече от утринна мъгла. Когато видим мисълта, която произвежда гнева ни, тя ще се изпари като снежинка върху топлата ви ръка. Ето, как можете да създадете своя методика да се справите с тези явления. Правейки това отново, и отново вашата склонност към гневни състояния ще намалява всеки път. Когато се научите да разсейвате гнева си с времето ще забележете че дори и да се появи, той ще премине през съзнанието ви, като пролетна птичка, която ви е смутила приятно в утренен унес от прекрасен природен пейзаж. Така се тренира съзнанието.

„Силата, с която се стремим, надяваме и борим за Заветното щастие“, крие много истина, като формулировка. И представлява истина, която трябва да преосмислим. Щастието не е стремеж, нито борба. Щастието е извор на вътрешен мир, в който няма съпротивление. За щастието е нужно само да седнеш и да се отпуснеш, за да успееш да го постигнеш. Имаше такава крилата фраза, че щастието е, като пеперуда - когато го гониш, то бяга все повече от теб, но ако седнеш и се успокоиш, може да кацне на рамото ти. За това състояние или постижение обаче, е нужно време, както за всяко нещо в живота. Защото това състояние не е едноактово, а процес на опознаване на нов начин на съществуване.

За мен лично, с трудно детство и неадекватна семейна среда, този процес беше безкрайно висока летва. В момента, в който се уморих да се боря със себе си и непознаването на всички детайли, изграждащи щастието, реших да се отърся от тази вътрешна неистова борба, като прекратя всякакви размисли и постъпки в тази посока. Получих и мигновен отговор. Направих абсолютно непосилната до този момент стъпка за мен: да бъда спокоен и да противореча на себе си, като променя досегашното си постъпване. Пред мен се разкри синхрон с реалността, непознат до сега. Така опознах нещо ново, което буквално е стояло пред очите ми през цялото време. Отговор за нашата взаимна зависимост или единението на всичко, постоянната еволюция и трансформация, които са нашето естество и нашето съзнание. 
Познавайки този механизъм, би трябвало да разберем, че ще ни е нужна доста сериозна работа чрез себенаблюдение, да се освободим от нашите емоционални фиксации, за да успеем да станем самоосъзнати. За да не търсим постоянно физически мотив за нашето щастие. Самоосъзнатостта ще ни помогне да променим неадекватните емоции, като контролираме мислите, които ги причиняват. А самонаблюдаването ще промени в дълбочина начина, по който работи мозъка, чрез активиране на саморегулиращите се неокортикални области, които ни осигуряват невероятен контрол над чувствата ни. Винаги, когато включваме този механизъм нашата емоционална устойчивост се усилва. Така, че ще задам въпрос, с чийто отговор ще затворя тази твърде обширна тема.
- Как можем да твърдим, че обичаме някого? Влюбени сме само в очакването на емоциите, към които сме пристрастени.
Така е и с щастието в простичкия, чисто химически аспект. Затова, когато говорим за щастие и любов,

трябва да обърнем вниманието навътре,

в нас самите и да преценим, че зад изпитването на тези хармонични усещания стоим единствено ние. Тогава усещането ни за цялост ще съответства на неописуема вътрешна удовлетвореност от условията на собствения ни живот, изпълнен със смисъл на живота, осъществявайки своето човешко предназначение.

Много хора мислят, че вълнението е щастие. Но когато се вълнуваш не си в покой. А истинското щастие се проявява в  покоя.

 

 

 

 

Премини към начало.