Темата
Много хубаво не е на хубаво!

Или защо се страхуваме от щастието и за какво всъщност копнеем…

Много хубаво не е на хубаво! Или защо се страхуваме от щастието и за какво всъщност копнеем…

08 January 2016   |   3153   |   0

Когато бях на пет, мама все ми казваше, че щастието е ключът в живота ни. После, като тръгнах на училище, веднъж ме попитаха какъв искам да стана, като порасна. Аз написахщастлив”. Учителят ми каза, че не разбирам задачата. А аз му казах, че не разбира живота…”

Джон Ленън

Мой приятел наскоро приключи връзка с „жената на живота си”, както самият той я наричаше, защото било „твърде сложно”. Тъй като знаех, че когато е с нея той е спокоен, уверен най-общо щастлив и тъй като специалността го изисква, позадълбах в създалата се ситуация. След много разговори по темата и проявено волско упорство от моя страна, той най-сетне си призна, че се чувствал толкова добре с нея, че започнал да се плаши (?!). Страхувал се от момента, в който може да стане зависим от нея и съответно – много нещастен при евентуална раздяла….

Може ти, Уважаеми Читателю, да го разбереш – аз все още съм зашеметена от тази „себесъхранителна логика”
Много хора от моето обкръжение прекарват живота си в търсене на любов, пари, реализация в професионален план, или друга заветна цел, единствено с идеята, че постигайки я ще бъдат щастливи. Сякаш дългото им и самотно лутане ще завърши на трона на дълго чаканото постижение и те… най-после ще са си у дома. Ще са спокойни. Завършени. Щастливи. Щастливи…
Задавам си въпроси за щастието. Защо за различните хора измеренията му са различни, но силата, с която се стремим, надяваме и борим за Заветното си приличат, както и начинът, по който се сриваме, когато го постигнем. Лутането, след като веднъж вече нямаме цел и неизменното „е това ли беше?!...” „Дано се сбъднат мечтите ти!” е популярно китайско… проклятие. Да, точно така – няма грешка на редактора – не пожелание, а проклятие. От гледна точка на психиатрията, това може да бъде наречено „депресия на изчерпването” – когато твърде дълго сме мобилизирали всичките си сили, за да постигнем нещо и в определен момент то вече не ни блазни – независимо дали защото е изгубило заряда си за нас, или защото сме го постигнали.
Говоря си по тези объркващи за мен въпроси със Свилен – човек, който винаги всява ред и яснота в блуждаещата ми душа на психиатър.
Имам доста интересна опитност в една беседа, в която първия въпрос, който зададох на хората пред мен бе: „ какво за вас е щастието?“ Отговорите бяха предимно определения, обвързани с нечие щастие. Здрава семейна среда, любимите хора, здраве, материална обезпеченост… Някои хора казват, че щастието е точно сега. Други го определят като красотата на качеството на настоящия момент. Веднъж бях чел някакъв откъс на френски философ, който звучеше така:"Всички велики мислители на човешката природа са оставили щастието неопределено, за да може всеки от тях да го формулира по свой начин." Което се доближава доста до моята интуиция и усещания за природното естество на щастието. Ние много малко или почти нищо не знаем за щастието. Уж не харесваме нещастието, а някак си се стремим към него.
Нашият ум винаги язди вълната, а в другата полярност се разбива в скалата. Това не променя чистотата и красотата на океана. Летим и пеем от вълнение, а след това пропадаме в депресия, докато светът си остава непроменен около нас. „Твърде много желания“ казва Далай Лама. Имаме огромен товар на плещите си, като искаме постоянно ново и различно удоволствие да ни се случва, за да поддържаме огъня, когото наричаме щастие. Тук е мястото да се замислим, дали нашето щастие трябва да бъде обвързано с човек или предмет.

Една трудна задача за човек е да осъзнае камерата на живота си и да започне да я управлява. Тази камера се вглежда постоянно във външните прояви на света, като никога не се насочва към оператора. Любопитно се насочва в какви ли не посоки: танци, бойни спортове, фитнес, барове, кина, ресторанти… Всичко, което по някакъв начин води до това удовлетворение. Но след известно време и най-красивата картина пред камерата губи своята неповторимост и… удоволствие от преживяването се изхабява. Често срещан вариант на търсене е щастие и удоволствие.

Къде всъщност е разликата между удоволствие и щастие?

Моя лична гледна точка е, че удоволствието се износва. Да си намислим любима храна- в моя случай това е крем карамел. Първия винаги го изяждам с огромно удоволствие. Следващият е добре, за трети ми е все тая, а четвърти- вече е износено. Тоест, голямото щастие за мен след 30 мин вече се износва. Променя ми се нагласата за самото щастие Моментът, преди само 30 минути е бил уникален за мен. Гледаме добър филм, повтаряме заради впечатления на първо четене, но трети път не ви се вижда добра идея. С простички думи: нещата ни втръсват-писват ни. Износват се в процеса на изживяване. Всъщност, не е нищо ново за никого - случва ни се постоянно.

В плана на нашия живот, с всяко идване на земята, имаме определена роля, която се изразява не толкова в събития, колкото в идеи и мисли. Да проследим една скала, през която преминаваме в нашия живот, тъй като тя е твърде масово срещана, като етапи на развитие.

След нашето раждане, когато започваме осъзнато да търсим нашата посока, се крепим на три основи, в търсенето на въпросното наслаждение, чрез щастие и това са именно удоволствие чрез храна, удоволствие чрез секс, удоволствие чрез емоции. В този етап от нашия живот, тотално сме подвластни на природните инстинкти и готовността ни за разочарование е нищожна.

В процеса на растеж и преминаване към самоуправление, към 21 годишната ни възраст започва строежа на живота, с идеята материално да удовлетворим себе си за да получим въпросното щастие. След материалното наслаждение достигаме до любовта, без която никой не може. Търсим през всички познати ни призми, как да задържим тази любов, особено когато си отива, а с нея си тръгва и щастието... След като отново не получаваме това, към което се стремим, започваме да развиваме знанието. Липсата на осъзнатост на този етап, е повод много често за сляп оптимизъм на очакването, в който ако не днес, то утре, други ден, след година, нещата ще се преобърнат и това важното определящо и достатъчно събитие най-накрая ще се случи.

В зората на моите разбирания съм обучаван да намирам покой или душевен баланс, който да ме изпълва с наслаждение от самото вътрешно обръщение към него. Определение за щастие поне в мен не можах да намеря, но състояние, на което да отговаря от гледна точка на моето развитие тук и сега мисля, че смесицата между състоянията на благодат и благоденствие ще се приближи до това състояние най-много. Трудно могат да се опишат тези състояния. Защото всяка дума, използвана за описание мигновено ограничава пълнотата на това усещане. Тези думи съдържат в себе си вътрешно наслаждение и задоволство, облечени в спокойствие и вътрешен мир. Това състояние лежи в основата на всички останали емоционални вълнения, които срещаме по пътя си. В радост и тъга. Това е дълбочина на разбиране от друго ниво, което е безлимитно. Това е симетрично състояние на духа. За него няма ограничения и етикети.

Следва продължение.