доцент д-р Яна Симова
доцент д-р Яна Симова
Доктор по медицина, специалист по кардиология
  • Кардиологични консултации
  • Ехокардиография
  • Стрес тест с физическо натоварване
  • Холтер ЕКГ и за артериално налягане (Холтер RR)
  • Цялостна оценка на пациенти с преходна загуба на съзнание


Професионално
Водят ли „избухванията“ до миокарден инфаркт?

Водят ли „избухванията“ до миокарден инфаркт?

24 September 2014   |   2037   |   0

Често сме се питали, дали е възможно ако много се ядосаме, ако „избухнем“ или се замесим в скандал, да си „докараме“ миокарден инфаркт. Всъщност отговорът е „ДА“. Моментите на внезапно ядосване водят до многократно нарастване на нивата на катехоламините (например адреналин) в кръвта и всички неблагоприятни последици от това: рязко повишение на артериалното налягане, спазъм на съдовете, които доставят кислород на сърцето, повишаване на вероятността за разкъсване на атеросклеротичните плаки и повишена склонност за образуване на тромби в кръвта.

Всичко това води до „затормозяване“ на сърцето – доставката на кислород и хранителни вещества до мускулните клетки се ограничава, а изискванията към тези клетки, напротив, се увеличават. В условието на подобен „глад“ може да се стигне до смърт на сърдечните клетки, което всъщност означава инфаркт на миокарда.

Разбира се, различните хора понасят тези изблици на гняв по различен начин. От основно значение е дали сърцето на човек е здраво или има някакво предшестващо заболяване. Обикновено здравото сърце може да понесе „избухването“ без да се увреди, но от това правило също има изключения. При болното сърце рискът за усложнения (например миокарден инфаркт) при внезапни епизоди на ядосване е значително по-висок. Тук трябва да се направи уточнението, че сърцето може да е увредено, без съответното лице да осъзнава това или да има някакви конкретни оплаквания. Така например високото артериално налягане и високият холестерол водят до увреждане на сърцето (развитие на атеросклероза) и то обикновено настъпва години преди да усетим някакви „сърдечни“ болки.

Известно е, че рискът за миокарден инфаркт се повишава два и половина пъти в рамките на два часа след изблик на гняв, като колкото по-силно сме се ядосали, толкова по-висока е вероятността да си увредим сърцето.

Какво, обаче, можем да направим, за да предотвратим подобен сърдечен инцидент. Някои кардиолози препоръчват терапия с бета-блокери за хора, който „избухват“ и имат повишен сърдечносъдов риск. Бета-блокерите са лекарства, които блокират въздействието на катехоламините върху сърцето. Логиката на тяхното използване в този случай е именно да се екранира / предпази сърцето от нежеланите ефекти на катехоламините, дори когато настъпи ситуация на „изръсване“ на адреналин, като например изблик на гняв. До момента, обаче, няма убедителни научни доказателства за ползите от този подход.

Психиатрите предлагат да се прицелим към менталния стрес, използвайки медикаменти, които блокират освобождаването на серотонин (SSRI). За съжаление резултатите от проучванията в тази насока също са разочароващи.

Това, което вероятно е най-ефективно при описаната категория пациенти, е мултимодална психологична оценка и интервенция, т.е. уместно е провеждане на консултация с кардиолог за разпознаване и правилно третиране на рисковите фактори и консултация с психиатър за избор на подходяща поведенческа интервенция. Така например, шведско проучване при пациенти с исхемична болест на сърцето доказва, че груповата психосоциална интервенция значително намалява смъртността.

Основни изводи за пациента:

  • Следващия път преди да се ядосате, помислете за сърцето си
  • Ако не можете да контролирате изблиците си на гняв и ако те се случват често при вас – потърсете професионална помощ