Темата
Докосването – форма на контакт

Докосването – форма на контакт

15 February 2016   |   3835   |   0

Докосването е основна част в общуването между хората. Когато малкото дете се удари и заплаче, отива при майка си да го гушне. Когато някой скърби, съчувствено го потупваме по рамото. Когато харесваме някого, несъзнателно се стремим към него и го докосваме по време на контакта си. Когато не харесваме някого – напротив – не ни е приятно той да ни докосва и се стремим да избегнем всякакъв физически контакт. Често от първоначалното ръкостискане вече си създаваме мнение за човека, с когото се запознаваме. С ръкостискане се скрепяват сделки, с прегръдка хората се срещат и разделят…

Повечето хора търсят докосването – намират го за подкрепящо, успокояващо и зареждащо. Обикновено най-търсено е докосването на хора, които харесваме, обичаме или от които се възхищаваме. Търсим докосването на любимите си хора, благословията на свещеника или гуруто, окуражаващото потупване на терапевта в края на сесията.

Разбира се, има и хора, които мразят да бъдат докосвани – от когото и да било. Тази статия не е за тях. Като психиатър, мога да посъветвам читателя само едно – ако някой ви казва, че не иска да го пипате – не го пипайте.

Ориентираните към тялото подходи стават все по-популярни напоследък. Според  Ken Wilbur ( The Spectrum of Consciousness) , "На всеки психичен проблем, или „възел”, отговаря телесен „възел”и обратното. Всъщност, тялото и съзнанието не трябва да бъдат разглеждани поотделно, тъй като те съществуват в единство. Психическите конфликти, вина, срам, непреработената тъга, както и повечето емоции се натрупват на определени места в тялото, като телесна памет. Когато подобно място бъде докоснато, чрез дълбинен масаж например, това може не само да отпусне чисто физическата болка, но и да отприщи неосъзнавани до момента чувства и емоции.

От части начинът, по който ни въздейства докосването е свързан с хормона  окситоцин – известен още, като целителен, успокояващ, или хормон на любовта: при раждането отделянето на този хормон помага на майката да изтласка плода; В детска възраст този хормон се отделя в детето при докосването на родителите – прегръдка, погалване; възрастните отделят окситоцин, когато се наслаждават на вкусна храна, масаж, или интимности с партньора. (Uvnas Moberg 2003, The Oxytocin Factor: Tapping the Hormone of Calm, Love, and Healing).

Все повече хора търсят така нареченото „професионално докосване” – масажисти, мануални терапевти, боди арт терапевти, тай-чи инструктори, психотерапевти…

Често се замислям, кога и защо се записваме на масаж. Каква е всъщност ролята на масажа.

Спомням си,че когато бях малка, често настивах. Родителите ми, бабите и дядовците, отваряха едни стари книги, в които имаше различни рецепти за чайове, настойки за разтривки и други илачи от народната медицина. Не, не съм израстнала в семейство на знахари, а в обикновено, средностатистическо семейство, в което не бързат да дават антибиотици на децата си при настинка. Същите книги отварям и аз сега за моите деца, но понеже живеем в модерно време, отварям и интернет изданията. Там, при настинка, основно се препоръчват масажите, като загряващо, разпускащо и въстановяващо организма действие.

Как разтривайки кожата и втривайки в нея различни билки и масла, можем да въздействаме на разболяващия се организъм? Чрез кожата.

Кожата е най-големият орган в човешкото тяло. Тя има рзлични функции.

  • Защитна – пази ни от механични въздействия. Реагира на химични, микробиологични и други агенти. Сухата ( не влажна) кожа е добър електро изолатор, заради повишеното омово съпротивление на повърхността й.
  • Терморегулаторна – поддържа постоянна температура на тялото около 37 градуса.
  • Отделителна – чрез потта се отделят течности, соли и токсини.
  • Хормонална  - образуват се биологично активни вещества.
  • Дихателна – кожата поема минимални количества кислород от въздуха. През кожата преминават още СО2, радон и други газове.
  • Имунно биологична - защитна  - в кожата се изработват анти-тела срещу микрони агенти и токсини.
  • Резервоар за кръв – може да складира около 1 л. кръв
  • Рецепторна – създава ни усещания за топло, студено, допир и т.н.

  

Когато сме болни – добре- ще се поразтрием и ще ни мине, но защо още ходим на масаж?

Много от моите клиенти за вписали масажите в ежедневния или ежеседмичния си график. Защо?

Напрежението, стресът и преумората, които трупаме се отразяват на нервната ни система, а от там страдат и други наши системи, като ендокриината и имунната, като начало. Дистресът идва, като втора екстра, която не бива да отминаваме с лека ръка.

Доказано е,че масажът оказва влияние върху периферната нервна система, както и върху някои хормони.

Поглаждането, който е основен похват в масажите, действа успокояващо, намалява напрежението ни,спомага за разширението на капилярната мрежа.Така се подобрява трофиката на кожата, подобрява се функцията на мастните и потните жлези, както и спомага за поддържането на еластичността на кожата и нейния тургур. Поглаждането спомага за  оттичането на венозната кръв и лимфа и с това се намалява оттока и застойните явления в кожата.

Освен вече коментираният окситоцин, при масаж често се отделят и ендорфини. Доброто настроение и чуството за лекотa след масажа се дължат и на това,че по време на масажа се стимулира и отделянето на един от хормоните на щастието – ендорфин. Ендорфините са в групата на опиоидните съединения, които предизвикват аналгезия (намаляват чуството на болка) и допринасят за здравословното състояние на човека, както и за повишаване на неговото настроение. Хормоните на щастието работят, като естествено лекарство при настинка и всякакви други заболявания. Положителното мислене и смехът, както и личната положителна настройка всеки ден, сама по себе си  предизвика производството на ендорфини. Смехът от своя страна е може би най-големият стимулатор на мозъка за отделянето на хормона.

Масажите с топли вулканични камъни и тези с топли билкови торбички, също допринасят за премахване на чуството за преумора, намаляване на стреса и ни зареждат с добро настроение. Топлината на камъните или билковите торбички се слива с тази на затопленото олио за масаж. Заедно с мекотата на дланта на масажиста се получава уникална комбинация, която ни кара да изпаднем в безвремие. В карая на масажа ние сме релаксирани, усмихнати и напълно забравили за тежестта на дългия ден.

 

Активната спортна дейност - физическата натовареност, и особено аеробните упражнения с продължителност поне 30 минути, стимулират мозъка да произвежда хормони на щастието. Чест резултат от активната спортна дейност обаче, е мускулната треска. Тя води до натрупване на млечна киселина в мускулите, а от там и до неприятна болка, която трае няколко дни. Тук, масажът се явява пръв помощник, особенно след тежка и продължителна тренировка. Той разнася млечната киселина и така не се стига до нейното натрупване.

 

Отоци, лимфен застой – това са доста сериозни проблеми, които водят до значителен дискомфорт. Когато тези проблеми са следствие на сърдечно-съдови и други заболявания, трябва да се обърнете към лекар и да се проведе лечение под негов контрол. Когато отоците не са следствие на заболявания, а на заседнал начин на живот, на женските месечни и други неразпололожения, тогава е достатъчно, да се обърнете към специалист (козметик или масажист). Лимфния дренаж е показан в тези случаи и много помага.

При масажа на стъпалата и дланите се работи върху зони, в които са разположени много биологично активни точки, които при масажиране стимулират отпределени органи в нашето тяло. Тези масажи също имат оздравяващ и релаксиращ ефек. Подходящи са за бременни жени, при които масаж на цялото тяло не се препоръчва. Подпомага се дренирането на крайниците и се засилва усещането за лекота след масажа. Масажа на дланите е подходящ при главоболие и преумора.

Времето, което отделяме за масаж, е най-добрата инвестиция в нас самите. Защото най-добрата грижа за тялото ни е профилактиката – преди тялото ни да е започнало да крещи за помощ… 

За всички ваши колебания и желания, попитайте безплатно експерта Боряна Драганова в topexperta.com