Темата
През Страстната седмица съпреживяваме страданията на Спасителя

През Страстната седмица съпреживяваме страданията на Спасителя

14 March 2014   |   3361   |   0

Започна Страстната седмица, през която съпреживяваме страданията на Спасителя. Кулминацията й е Великден – най-светлият празник на християнството. За това какво знаем и не знаем за постите, за всеки ден от Страстната седмица и какъв е пътят за духовното израстване, разговарям с експерта на сайта отец Михаил.

Какви са християнските практики по Великденските пости и пречистването?

Практиките в Християнската църква не са заповядани. Те са предмет на свободната християнска воля на човека и са духовна практика, която помага на вярващите да постигнат по-голямо съсредоточаване преди Великден. А в християнската богословска мисъл е заложена по-скоро компенсацията на пречистването, а не на неяденето. Когато човек е извършил един грях, той с неядене на месо и сирене не може да го покрие. Покриването на греха изиска първо грехът да бъде осъзнат като такъв. Освен това, когато извърши грях, човек трябва да го сподели – ако го сподели, му се налагат от неговия духовен наставник известни действия, с които той трябва да компенсира греха. Тоест, тази празнота, която се отваря в мисленето на съгрешилия и в неговото поведение, трябва да бъде запълнена. И по този начин човек покрива греха, а не чрез ядене или неядене.

Грях ли е тогава консумацията на месо по време на Великденските пости?

Исус Христос никъде не казва в Евангелието такова нещо. В Евангелието никъде не се говори, че неяденето на месо или яденето изобщо, е някакъв грях или пък е нещо положително от страна на вярващия. Исус Христос казва така: „Не това, което влиза в устата на човека, го осквернява, а това, което излиза от устатата“. Защото: „От препълнено сърце говорят устата“. Тоест „от доброто съкровище на сърцето си човек изнася добро, а от лошото съкровище на сърцето си изнася зло“. От „лошото съкровище на сърцето си“ човек изнася лъжи, обиди, омраза, злоба, завист, осквернява Божието име, произнася хули, помисли за убийство и т.н. - ето това е, което всъщност казва Исус Христос. Ако яденето ти помага да увеличиш „доброто съкровище на сърцето си“, яж. Ако не ти помага – не яж! Той казва също и така: „Ако окото те съблазни, извади си го, ако ръката ти те съблазни, отрежи я. Защото по-добре е да влезнеш без око и без ръка в Царството Божие, отколкото да погинеш в Геената огнена с две очи и с две ръце.“ Това е друг епизод от Евангелието, който още веднъж подчертава тази тенденция Спасителя да учи своите последователи от какво трябва да се пазят и по какъв начин трябва да се развиват духовно.

Какво е в такъв случай постът и да разбираме ли, че храненето няма никакво значение?

Разбира се, че храненето има значение! Но в нашето съвремие постът е придобил такива грозни и уродливи форми – говори се само за рецепти, за това какво ще се яде, кое е постно, а кое не е, в кой продукт има мляко, месо, бульони и дали бульонът е постен и т.н. По този начин в действителност на върха на нашите усилия отново се поставя плътта. В крайна сметка от такъв пост ние не получаваме нищо, тъй като той е безсмислен и безцелен, той не се съединява с идеята да се служи на Бога. Такъв „изроден“ пост е самоцел. Бог ще те опрости ли, ако ти не ядеш? Това е едно наивно и инфантилно мислене, което води до дълбоко лицемерие. Защото самата дума „пост“ има две значения: първото е в смисъл на въздържание, а дори когато ядеш месо, ти можеш да се въздържаш от грях прославяйки Бога чрез проповед на Неговото слово. Другото значение е да бъдеш бдителен, да стоиш на пост като войниците – когато са на пост, те не спят, а будуват. В духовно отношение, когато християнинът е на пост, той е бдителен към себе си, тоест първо приема и осъзнава страданията на Христа и неговата саможертва и второ утвърждава евангелската истина през периода на постите. Ето един Евангелски пример : „Прочее, внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преяждане, пиянство и житейски грижи, и да ви застигне оня ден внезапно; защото той ще настъпи като примка върху всички живеещи по цялото земно лице; и тъй, бъдете будни във всяко време и се молете, за да можете избягна всичко онова, което има да стане, и да се изправите пред Сина Човечески.“ / Лука 21 : 34 – 36 /. А ако трябва да отидем и по-далеч, постът, който извършваш, може да бъде и съвсем различен – например, да си смениш професията...

Какво не се знае от вярващите за Страстната седмица?

През тази седмица е добре който може да се освободи максимално от служебните си ангажименти, за да се отдаде изцяло на страданията на Исуса Христа, които са извършени заради него, за спасението на неговата душа. През тази седмица вярващият трябва да се занимава предимно с четене на Евангелията и да посещава службите на църковния храм, по време на които се разказва за тези страдания на Спасителя. Хубаво е, когато се посещават службите, да се посещават онези храмове, в които те имат особено силно въздействие върху душата му. Защото в много храмове службите са съкратени, осакатени и се изпълняват от недостатъчен брой свещеници. Защото смисълът на всичко това е да се подготвим за празничния ден, да преживеем дълбочината на скръбта, която е изживявал и Спасителя в името на нашата Божествена природа, както и Радостта от победата,“ която победи света“ За да можем след това наистина да се зарадваме, както и Той повелява: „Радвайте се!“ – след възкресението си, да се радваме на победата над смъртта, над силите на тъмнината, които са смятали, че Христос е унищожен, били са убедени, че като убият плътта, ще убият и духа. И тази радост от победата над тях следва да е в душите на вярващите, отиващи във Великденската нощ, за да чуят възторжения възглас: „Христос Возкресе!“

Подготвени ли сме духовно да съпреживеем тази победа?

Като наблюдавам по-младите и не само тях, много хора изобщо не разбират, не осъзнават смисъла и значението на „Христос Воскресе“. Ходи се на църква през нощта на Великден ей така, защото трябвало да се отиде. Идват в храмовете небрежно облечени, вонящи на алкохол, чукат се яйца, яде се, пуши се, пие се на място, а това често води до побоища... За да си съучастник в страданията на Христос и след това – във Възкресението му, трябва да знаеш в дълбочина целия този процес, който е извършен в името на спасението на Божия образ вътре в теб, в Човека. А тези хора, за които споменах, не могат да го съпреживеят, защото не са подготвени. Ще илюстрирам с примера как се подготвяш да отидеш на театър, за да можеш да съпреживееш видяното: поне прочиташ една дипляна предварително, която ти разказва накратко със снимков и текстови материал какво ще гледаш, обличаш се по-официално, елегантно... За сравнение, въпреки че по време на Страстната седмица свещениците са задължени да са в храма по цял ден – от сутрешните до вечерните служби, никой не е организирал вярващите да отидат и да чуят, например, една евангелска просветна лекция за това какво ще се случи, за какво става въпрос през тази Страстна седмица, защо се нарича Страстна. Ето защо за това духовно преживяване е необходима предварителна настройка.

Какво е характерно за всеки ден от Страстната седмица?

Дните през Страстната седмица се наричат Велики: Велики понеделник, Велики Вторник – и така до събота през нощта, когато е Възкресението. А дните през седмицата след Възкресението се наричат Светли и така до Томина Неделя. Характерното за Великите Понеделник, Вторник и Сряда е, че се извършва Покаен Канон на Свети Андрей Критски. Той създава едно тържествено чувство, и е хубаво да бъде посещаван - там където се изпълнява с необходимия брой свещеници и певци... Толкова е труден за изпълнение, че ако в храма има един свещеник, той не може да си го позволи, не може да го направи. Дори и двама свещеници много трудно могат да се справят. Изпълнява се, както трябва в по-големите храмове, които могат да си го позволят, защото в тях има и добре подготвени певци и хорове. Велики Четвъртък е характерен с това, че след Утринната служба се извършва великият Маслосвет. А на Вечерната служба се четат подбрани текстове от Дванадесетте Евангелия на четиримата евангелисти – Матей, Марко, Лука и Йоан, разказващи всичко за последните дни на Христос – предателството на Иуда, залавянето, хулите, униженията, бичуването и разпятието, страданията Му и Неговото Възкресение. Свещеника чете за всички тези събития, има една тежка служба с много песнопения, а след това задължително трябва да има и проповед, в която свещеникът да вплете всички тези моменти и да направи тълкуване на тези Евангелия, които вярващите слушат. За Велики Четвъртък е характерно също това, че се изнася кръста и се поставя в средата на храма, а сутринта /на изгрев слънце/ се червят яйцата. Едно от тях се носи в храма и се оставя на иконата на Спасителя. Във Велки Петък сутринта се изпълняват т. нар. Царски часове, съдържащи отново събитията от последните часове на Спасителя. Тогава се изнася Плащаницата на Христос, а вечерта е Опелото Христово, което е много тържествено и е с обикалянето на храма. Във Велики петък по традиция също така в храма се раздава здравец цял ден. Вярващите носят здравец в църквата, той се поставя на една маса, покрита с Плащаницата, редом с кръста и Евангелието. Свещеникът благославя здравеца след Царските часове, а хората се мушкат под масата и след това целуват кръста и Евангелието , вземат си здравец и благословия от свещеника. В събота сутринта службата е много кратка и вечерта в 23.00 ч. се започва с Последованието на Христовото Възкресение и след това – Златоустовата литургия.