Отец Михаил
Отец Михаил
богослов, свещеник
    Организиране поклонения на свети места и Божи гроб
  • традиционни обреди и ритуали
  • религиозна консултация
  • Тълкуване на Библейски събития.



Професионално
Постене - що е това и има ли почва у нас ?

Постене - що е това и има ли почва у нас ?

28 March 2014   |   7210   |   0

                                             

 

"... Прочее, внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преядане, пиянство и житейски грижи, и да ви застигне оня ден  внезапно защото той ще настъпи като примка върху всички живеещи по цялото земно лице; "..... и тъй, бъдете будни във всяко време и се молете, за да можете избягна всичко онова, което     има да стане, и да се изправите пред Сина Човечески." / Лука 21:34 - 36 /.

 

                                            Агония на вярата

Постите в православната църква отдавна са станали предмет на ирония, не само всред вярващите, но и между духовниците.Цялата духовност и мистична дълбочина на учението на Спасителя се превръща в размяна на рецепти и в гастрономичен спорт.Може да попаднеш на какви ли не традиции на постене,на какви ли не съвети и канони.Тук – там ще ти кажат, че поста трябва да е духовен, но решиш ли да разбереш защо има толкова разлики и практики,ще се срещнеш с лафа всеки манастир си има свой  устав“ и е добре да не питаш много и да не се възмущаваш гласно,защото си обречен да изпаднеш в позицията „прекаления светец и Богу не е драг „. Видимо е,че всички увъртания около постенето отбелязват стремежа  акцента отново да се постави върху плътта, върху физическото здраве съществуващо само за себе си.Някак постът се опитва да спечели,чрез реклама преди всичко на физиологичните  отколкото на духовните ползи за човека и обществото.

   На по - мистично настроените им се внушава,че като престанат да ядат месо и млечни храни, Бог им дава да имат „чудни  видения“ на светци и дори на Самия Господ Исус Христос и Светата Майка Дева Мария,които беседват с тях...и т.н.Не е рядкост,когато хора с анемичен християнски живот,да не кажа никакъв, нито запознати с Евангелието, нито с християнското учение, подведени от подобни нездрави твърдения се решават да не ядат.

                            Неяденето не е пост !

Неяденето, което в никакъв случай не е постене,ни поставя в крайно неприятни ситуации, както на служебното им място – сред колегите им, така и в семейството сред близките,където се оказва,че никой не е чувал за такива работи.Често такъв „пост“ води най – малко до това,че близките ще те вземат за луд,особено в случаите на прилошаване и активиране на проблеми с физическото зраве,когато се налага  да отреагират с тичане по болници и лекари.

Има много анекдотични случки около постите,особено при шопите всред които съм работил като енорийски свещеник много години.Ето една от тях:

  Шопкиня казва на мъжа си:А бе мъжо оти  попо не пости?  Как така?- пита изненадан шопа.

 Еми... те така, я го видох у кръчмата да набива кюфтета, а на мен ми разправя,че требе да постим ! – отговаря жената.

Оти ,оти!  Оти попо никой не пита,  а ти одиш та питаш-що да ям,  що да не ям, а сега яж туршия, кат немаш акъл! – отговорил троснато шопа.

    

В случай, че имаш неблагоразумието да споделиш за проблемите си по време на „поста“ с „духовното“ обкръжение от кварталния храм, те лукаво ти отговарят, че не на всеки му се дава да победи демоните, които точно по време на „поста“имат най-голямо влияние върху вярващия и всячески се стремят да го отделят от Бога. Други ще ти кажат, че трябва да се консултираш с лекар преди да постиш, а трети ще добавят,че трябва свещеника да те благослови да не постиш строго...!!!

Представяте ли си свещеника, как приема десетки мераклии за постене,които го затрупват с въпроси от рода на : може ли да постя само три дни  и да се причастя; може ли да не постя щото пия лекарства;може ли да ме причастите, ама се ублажих без да искам; може ли да постя само първата седмица и да ме причастите? какво да правя като мъж ми е арабин и не признава моята вяра? Аз искам да постя,но той ме желае всяка вечер? Мога ли да се причастя?.; Съпруга ми е комунист и и атеист. Никой в къщи не вярва. Сам разбирате отче, че не мога да постя! Ще може ли да ме причастите на Великден?;  Много искам да постя, но не мога, ще може ли да не закусвам и да взема причастие?.....и т.н.

Хайде някой да ми каже,какво ще направи свещеника? Негласно ще ги прати „по дяволите“,а иначе ще им каже,че Бог е милостив,че няма човек,който се е родил и не е съгрешил и че и най-незначителното усилие, направено от ваша страна ще бъде уважено и зачетено, но преди причастие задължително трябва да се изповядате защото изповядания грях бил половин грях...!!!

Идва деня за причастие и изповед.Храма се изпълва с този духовно осакатен народ.Познайте, кои стоят и запълват храмовото пространство? Това са тази с арабина,другата с комунистите и неверниците в къщи,третата с болестите, с диабета и т. н.,а мъже и младежи почти няма !!!

Свещеника обикновено постъпва рутинно - по фарисейски.Държейки потира в ръка, пита : Има ли някой, който иска да изповяда нещо...?  Всеки в тълпата се крие зад другия и гледа надолу. Настъпва неловко мълчание. Тогава свещеника, видимо удовлетворен, прави обща молитва преди причастие,защото нито  може нито пък знае как да ги изповяда всички в средата на храма, точно след литургията, в блъсканицата, когато по – горе изброените идват.  В молитвата се казва, че Бог е човеколюбив Баща и не иска смъртта на грешника,а да се отвърне от грешния си път и да бъде жив...!!!

И така изминаха две хиляди години след Христа! Грешниците са все по – живи,за неверниците се молим да са все по - здрави и все повече,а поповете са все по – "умрели"  и все по – малко. Бедата, обаче не е в това ,а в мерзостта на запустението, изпълваща духовното пространство и "миропомазване" на оскотяването, безмислието,аморалността и агресията  в   живота, които станаха основа на сатанинската безбожническа цивилизация, в която няма място за развитие,  усъвършенстване и култивиране на високите и многоценни качества в човека, представляващи същността на постенето.

 Редовия мирянин, който си е светски човек, решава досадните проблеми около постенето,изповедта и причастието с отиграното още от ученическите години лицемерие.Влиза в храма,казва, че е постил, застава под епитрахила на свещеника, където получава опрощение и след това се причастява.За него въпроса с вярата е приключен. Излиза от храма, въздъхва облекчено констатирайки за кой ли път малоумието и простотията и си потъва в житейския водовъртеж.! Този тип " християнин "утвърждава, че не Бог, а човекът е начало на всичко случващо се. На въпроса не се ли чувства грешник или измамник, той ще ви отговори лукаво : " Той Бог вижда, кой каккъв е! Колко искрено е постил и колко не! "

„...Та нали цялата борба в живота е да напълним хладилника.По този начин възпитаваме и децата си, като им даваме пример за пълнота,доволство и домашен уют.Когато ги заведем на черква около големите празници ,чуваме че не трябва да се яде, да се пие,чуваме, че сме грешни, но някак си не го свързваме със себе си...“ – признава в разговор един посетител в храма.

Така изглежда в общи черти цирка, който по нашите географски ширини наричат пост, изповед и причастие.

 Поста вместо да стане извор на духовна сила и врата към качествен духовен живот в Христа, вместо да бъде времето за евангелско ограмотяване с целите и принципите на вярата, става повод за размяна на диети за отслабване и информиране с многобройни лабораторни изследвания за  качеството на храната. Всички постни храни са подробно анализирани за притежание на необходимите за организма вещества и каква трагедия ще е ако си лишим организма от някой хранителен елемент за няколко седмици – не дай Боже! Това би било признак на слаба подготовка,неинформираност и не рядко на слаба интелигентност...!?

 

Точно в този върховен духовен период на утвърждаване на Вярата и Учението на Христа, църквата се превръща в институт по лицимерие повече от всякога  и се вписва много добре в религиозния хаос на днешното време, като индиректно утвърждава поругаването на Бога във всичиките му форми на почитание.

 Имало ли е пости преди Христа ?

Отговорът на този въпрос не е труден.Пости е имало от незапомнени и най- древни времена.Постите не са измислени от християнството, а са продължение на древни практики в областта на духа. В подкрепа на това свое твърдение посочвам откъси от различни книги на Стария Завет, за събития,  случили се стотици години преди Рождество Христово - Втора книга Царства 12:16 ;Книга Иудит 4:13 ;Премъдрост на Исуса син Сирахов 34:26....  и на още много други места.

Постите ги има в Юдаизма, в Исляма, в  Римо – Католицизма и напълно отсъстват при Протестантите.Повече са разпространени в Азия,която е люлката на най – древните и световни религии.

Пост в Будизма.

Ще приведа пример от Тибет,когато започват жени да участват в духовната общност на будистите:Мачиг Лабдрьол е  основала линята на приемственост наречена“Чьод Махамудра“, а Мачиг Дропа Гялмо е поставила началото на практиката за дълголетие върху „Буда Амитаюс“.Будистката Гелонгма Памо е въвела ритуала с постене наречен „Нюнгме“

 Денят Дхарма е свещен за будистите  защото неговата цел е да пречистят съзнанието и духа си, възстановявайки вътрешното си равновесие. За будистите Денят Дхарма е ден за вътрешно уединение и оттегляне от външния свят, от света на материалното и илюзиите. В този ден монасите се оттеглят в храмовете за времето на будистките пости, откъдето ще излязат през октомври, в края на дъждовния сезон за празника Ок Пханса.

Пост при Хиндуистите

За  хиндуистите гладът също е много важна част от битието. Според личните вярвания и местните обичаи последователите на религията хинду постят по различен начин и в различно време, но въздържанието от животински продукти с изключение на мляко е това, което ги обединява. Някои хиндуисти не се хранят на Екадаси – единайсетия ден след пълнолуние - според техния календар. Постът се спазва от залеза на деня преди Екадаси до 48-мата минута след изгрева в деня след Екадаси. През това време хиндуистите се въздържат от всички видове зърнени, бобови и житни растения, от някои зеленчуци и подправки. Най-стриктните пости изключват и пиенето на вода.

Други хиндуисти постят на всяко пълнолуние или в определени дни от седмицата. Последователите на бог Шива например спират храната в понеделник, докато поклонниците на Вишну – в събота. За жителите на северна Индия денят е четвъртък, когато също така се обличат в жълти дрехи и предпочитат леки ястия в същия цвят, а основната съставка на индийската аюрведическа кухня – гхи (топено краве масло) също се оцветява в жълто.

Хиндуистите се отдават на религиозен пост и по време на празника Маха Шиваратри (великата нощ на бог Шива). През април и октомври не се хранят и по време на традиционния фестивал Навратри, който трае девет нощи и десет дни. Тогава хиндуистите почитат женското божествено начало.

 Карва Чаут е друг вид пост, който се среща в Северна Индия. Провежда се от омъжените жени, които искат по този начин да почетат съпрузите си: те не се хранят и не пият вода в продължение на едно денонощие, като вярват, че това ще донесе дълголетие на мъжете им.

Като че ли за компенсация на строгите пости, на които се подлагат, хиндуистите са развили една от най-приятните вегетариански кухни.

  Постите са мост към Бога.

Във всички времена постите са били духовни упражнения, с които различните религии предоставяли на своите последователи възможността да постигнат самоконтрол и да поемат пътя на духа,който повелява  на човека да се жертва в името на избрания от него Висш Идеал.

Последният старозаветен постник и Пророк е Иоан Кръстителя,който кръщава Господа Иисуса Христа във водите на река Иордан.След този акт започва земното служение на Господа, а Иоан Кръстителя, смело изобличавайки мерзкия живот на цар Ирод и неговата жена умира мъченически.В това време Иисус Христос се оттегля в Задйорданската пустиня на продължителен пост.Там, всред мрачните сенки на ноща и изпепеляващото слънце през деня, Спасителя черпи сили за предстоящите проповеди, срещи с бесовете и демоните на този свят, страданията, униженията и кръстната смърт на Голгота / Мат. 4: 2,3 /. Всичко това за да възстанови линята на приемственост между човека и Бога и да спаси Божиите чеда от проклятието на греха и  смъртта.

 

   Същност на поста при другите религии.

Разликата между християнския пост и постите в  останалите религии, е че евангелския християнски пост винаги е предшестван и мотивиран от предстоящо изпитание по  примера на Спасителя и апостолите. Постите в другите религии  се състоят в едно безцелно  себеизпитание и самовглъбяване, без желание за  промяна на себе си и света. В  религиозния мироглед на посочените тук духовни  практики човекът е лишен от душа и се разглежда като част от бездушната материя.Той е обречен от кармата си, която съвпада със понятието съдба, и  е предопределен да бъде това, което е,т.е. не може да развива себе си и света около него.  При тези пости няма духовен порив за борба със злото извън човека,  защото всичко съществуващо е продукт на кармичната предопределеност и само веригата от прераждания променя местата на силния и слабия, на добрия и лошия, на хищника и жертвата. Същността на друговерскя пост е отричане на света и на себе си. Светът е призрачен и е наречен от тях майа. Това е нещо, като илюзия. Злото е,че си се родил.Злото  си самият ти.Псалмопевеца Давид се провиква страдалчески в 50-тия псалом : " ...защото в беззакония съм роден и в грях ме роди майка ми..."

   Поведението е усамотяване, самовглъбяване и съзерцание. Целта е светото Безразличие към света и хората или Нирвана. Нирвана е разтварянето на собственото ти Аз в природата и въздуха.Свързва се с нежелание да се върнеш към света и живота,   да ги владееш и да ги управляваш. Развива асоциалност (непукизъм, безразличие) , което е крайна и висша цел на духовните практики. Това поведение се заостря, при някои религиозни клонове и достига до патологично себенаказване, самообвиняване и себеизмъчване, та даже и до самоубийство.Този вид религия не случайно се пропагандира усилено,защото превръща човека в лесна плячка на социално – политическите хищници на днешния ден.

В христовото евангелско  учение постът е период на духовна бодрост, която може да се изрази така : "Кой, ако не ти, къде, ако не тук и кога, ако не сега?"Това е период със силно изостряне на духовнонравствената чувствителност, придобиване на духовна сила чрез разпознаване на духовете / І Коринтяни 12 : 10 ; Мат. 24:24, 42 / –  “Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят – ако е възможно – и избраните.” и в Мат. 7:15 – “Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.”.... и чрез привеждане в действие на християнските принципи в живота на хората, т.е.извършване на делата на Вярата. Християнското учение поставя  в своя идеален център Богосъздадения Човек и светът, като негова естествена среда. Светът е дело на Божиите "ръце", а обладаването му и неговото стопанисване е заповядано от Бога. Тези дела на Вярата могат да бъдат пасивни и активни.

                 Пасивни  дела на вярата

          Пасивни дела на Вярата са тези дела,които предприемаме с цел да променим курса на собствения си житейски    път, синхронизирайки го с Пътя на Спасителя.По примера на Спасителя да сразим първия опит на Сатаната да ни прелъсти.Този опит на сатаната се заключава във внушението, че ние - Божиите чеда, трябва да използваме Божия образ в себе си и своите духовни дарования за да робуваме на задоволяването на плътта и стомаха, т.е. само за да се нахраним.

Евангелието на Матей 4:4,5 говори така:“  И приближи се до Него изкусителят и рече: ако си Син Божий, кажи, тия камъни да станат на хлябове. А Той му отговори и рече: писано е: "не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста".

Тези думи проверяват, дали можем  да проявим дара на свободната воля. Като употребим своите божествени дарования  да престанем да робуваме на древната змия - изкусителка,която ни приканва  да живеем само заради лукса, удоволствията на плътта, само за да се обличаме в скъпи дрехи и да се храним богато. Вярата ни учи,че Бог прие плът и кръв „за да порази оногова,у когото е властта на смъртта, сиреч дявола, и да избави ония,които от страх пред смъртта през целия си живот бяха подложени на робство...“ / Евр.2:11 – 18 / „.... и Му дума : всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш.  Тогава Иисус му казва :  махни се от Мене, сатана! защото писано е : "Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш". Тогава дяволът Го оставя, и ето, Ангели дойдоха и Му служеха./ Матей 4: 9-11 / В това се заключава същинската част на външната страна на поста – самоконтрол чрез храненето и начина на живот. Точно това,  в църквата няма кой  да ти обясни , А ИМЕННО ДА НЕ СЕ ПОКЛАНЯШ И ДА НЕ СЛУЖИШ НА  САТАНАТА! Може би защото и т. нар. "църква" отдавна е пуснала краищата и служи само за да се нахрани!?

                   Активни  дела   на   вярата

        Активните дела на Вярата са тези дела, чрез които излизаме на открита  проповед изобличавайки лъжите и хулите към Бога, назовавайки пороците с истинските имена и тези, които ги вършат,  т.е. показваме лицето на Сатаната и заставаме на ясна християнска позиция, приемайки,  защитавайки и продължавайки делото на Господа Исуса Христа. 

Тази дейност, вярващия християнин извършва под ръководството на духовния си наставник, който определя начина на проповед според мястото,  средата и подготовката на проповедника.Като висшата цел е следната :

18. И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята.

19. И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа,

20. и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин. !   / Мат.28:18-20 /

Тук няма нужда от здравни лекарски консултации и лабораторни изледвания върху хранителната стойност на ястията„...защото не това,което влиза в устата осквернява човека,а това което излиза ;... защото от препълнено сърце говорят устата.  Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро; а лошият човек от лошото съкровище изнася лошо.“Мат.12:34,35. и Мат.15: 17-20

Духовното лечение на народа - Цел и Смисъл на постите.

Постите имат за цел да неутрализират първородния грях и проклятието на смъртта / болестите /.Грехът се е състоял в три аспекта:

1.Похотта на плътта.    Ева „говори“ със змията защото е прелъстена плътски  Бит.3:1-4   

2.Похотта на очите.       Бит.3:5

3.Гордостта житейска.  Бит.3:6-8.

  Евангелска просвета и свето причастие.

През свещените периоди на християнския пост,особено голяма духовна сила вярващите ще придобият,освен от въздържанието, но и ако се извършваше духовно просвещение, чрез живо слово от страна на духовния водач. Беседите и духовните притчи, поученията и наставленията през този период трябва да са най-интензивни.  Пост без евангелско просвещение и без ясно поставена духовна цел е напълно безцелен, безмислен и безполезен, а причастието, при тази практика,  е приемане на собственото си осъждане и отдалечаване от Христа. Тайнството на светото причастие  е съпреживяването на изкупителната жертва, извършена на голготския кръст.

Вярвящите да не  се събират за гастрономични консултации, а да се събират за Евангелско общуване и обмяна на проповеднически опит и преживявания.Това, което в църквата на безхаберието няма да го видите.

Апостолския дух напълно отсъства, а христовото стадо блее за все повече и повече земни удоволствия, взимайки пример от така набедените „духовни водачи“, които добре са се уредили във всеобщата изнемога. "....... нима може слепец слепеца да води? не ще ли паднат и двамата в яма?......" / Лук.6 : 39/ .

  Ако това не се превъзмогне, поста  се превръща в приятно безцелно въздържание за да ти дойде апетита, и...“ защото хората казват, че е хубаво...“ !

 Реална е и опасността поста да се превърне в средство за манипулация над божия образ в човека  и над цели човешки общности  ( народи ), с цел  същия да се осакатява и да оскотява все повече и повече. За пример посочвам болезнената дието - мания за да сме слаби, водеща младежите и девойките до  отвращение от храната, което завършва с анорексия. ; както и масовата деформация в инстинктите за самосъхранение и продължение на рода и възпитанието на подрастващите .                                                             

Божия образ,който живее в човека е първата  най – висша цел и грижа на Божиите чеда именуващи се християни.  Тази наличност в душата ни е основанието нашия Господ Исус Христос   да извърши спасението на кръста.  Иначе и Спасителя можеше да се консултира, дали ще Му бъде здравословно да се среща с демони, бесове - книжници и фарисеи,  да проповядва и да увисне на кръста прикован с двамата разбойници. Ако би се консултирал с  Първосвещеника, Книжниците и Фарисеите, сигурно  би избегнал големите наприятности, които са го сполетели....!  Вие как мислите?