Темата
Дължа ли Ви нещо?...Или за това, какво даваме, когато получаваме и какво получаваме, когато даваме

Дължа ли Ви нещо?...Или за това, какво даваме, когато получаваме и какво получаваме, когато даваме

18 February 2014   |   2195   |   0

 

Мой колега лекар, на често задавания въпрос от пациенти „Дължа ли Ви нещо?”, неизменно отговаря с „А Вие как мислите – дължите ли ми?...”

Израстнах в лекарско семейство – съседите звъняха на вратата ни по всяко време. Майка ми и баща ми ставаха и ходеха да преглеждат всекиго, който ги извикаше. Случвало се е да не стигнем до морето, защото спират да помагат на пострадали при катастрофа, оставят ме сама в колата в близост до кървава сцена, писъци и смърт. Бях дете. Учеха ме, че да си лекар е призвание. Че трябва да помагаш на хората. Така го приех. Израствах сред хорската болка, кръв и страдание. И моите родители, които тичаха денонощно насам-натам… После, в един момент баща ми поиска професионална услуга от един съсед, който многократно беше викал родителите ми на помощ по всякакви поводи, а той му отговори: „Ще го направя, но нали знаеш – всичко струва пари…”. Родителите ми не бяха заможни – тази фраза не беше сред използваните от тях – не помагаха на хората за пари. Сякаш в този момент и те, като мен осъзнаха простичкият факт, че „всичко струва пари”…

Сякаш чувам недоволният ропот: ”Нахалници!.. Шарлатани!... Мародери!... Длъжни сте!... Хипократовата клетва!... Господ!...От мъката на хората ще печелят!...”

Истината е обаче, че в радост и мъка, здраве и болест, право на живот имат всички. И то на достоен живот.

Да, шансът да попаднеш на измамник е не малък. Как можем да го избегнем? Можем ли да се оправим сами?  Решавате да се информирате. Четете блоговете и форумите. Тук-там попадате и на учебници… Поставяте си диагноза. Започвате да се лекувате. Проверявате се за магия. Започвате да я разваляте. Объркано се лутате между митове и реалност. Правите го безплатно, или… за ваша сметка.

Ровите из интернет 

Разболявате се от всичко. Умирате по няколко пъти на ден. Четете във форумите кой как се е справил със заболяването, което сте диагностицирали сами. Търсите експерти и се чудите може ли да им се вярва. Вдишвате-издишвате и очаквате да се почувствате преродени. Крещите старателно „Омммм….” mо няколко пъти на ден. Пиете лимонов сок със сода – един-два пъти, вече трябва да има ефект, нали?...

Изчитате всички възможни рецепти в нета за разваляне на магия, спите на буркан с яйце, изпичате на барбекюто си още дузина яйца, пускате мъртва риба в реката. И ако запазите разсъдъка си след ритуалите, осъзнавате, че ефектът не е окуражителен.

Ставате религиозни

не точно по канона, но доколкото ви е удобно… Не четете библията. Не постите. Не е и като съвсем да вярвате… Една съседка ви е казала какво се прави когато имаш магия. Прочели сте във форумите, какво може да ви донесе една молитва за здраве. Палите свещ и обещавате курбан. Ходите на гроба на Дядо Серафим – и вие не разбирате точно защо…

Кипрянови молитви

Отивате на Киприянова молитва в четвъртък в храма, защото сте чули, че там се развалят магии. Познавам хора, които ходят от години всеки четвъртък с голяма вяра, че магията им ще се изпари. За да помогнат Св.Киприян и Св. Юстина, трябва и сам човек да си помогне. И тук действа закона „дай, за да получиш“. Като се замислите какво сте дали вие, и ще разберете дали ще получите. Дали ли сте дух съкрушен, смирили ли сте се, придобили ли сте някакви високи добродетели и нравствена чистота? Спазвате ли закона ? И как са отношенията ви с Бога? Богът за повечето хора е пощенска кутия за лични искания. Е, ако е така, искайте… И смело обещавайте. С надеждата, че вашият бог утре, когато сте по-добре няма да помни какво сте обещали в пристъп на отчаяние и ще приеме с охота и милост и малкото, което сте готови да му дадете. Вие не сте щедри. Но се надявате вашият Бог да е. Вие не сте милостиви. Но дано вашият Бог да е.

 

Постъпвате пазарно

Сравнявате цените на няколко експерта, и избирате по цената, която Ви пасва на джоба. Голяма е вероятността да попаднете на някой, който ще Ви направи бяла магия, с която да притъпи симптомите на истинското състояние за дълго време и така може да си навредите повече вместо да си помогнете. Причината е проста. Да се направи магия е по-лесно от колкото да се развали. Затова е и по-евтино.

Избирате този лекар и болница, които не искат да плащате - поне не на касата.... Защото нямат право да ви искат пари. Това е техен дълг, а лекарите са свръх-човеци, които живеят, хранейки се от факта, че са ви длъжни. Дългът е този, който ги държи. Дългът им към вас. Разбира се, получавате точно толкова познания и точно толкова ангажимент, за колкото плащате. Защото и докторът е човек…

Ще чакате и ще Ви мине.

То е като зъбобола. Колкото повече чакаш и търпиш, толкова по- зле става. И накрая, вместо да платиш за пломба, ще платиш за вадене на зъб, а ако решиш да минеш на имлант, сметката става дебела. Всяка магия има код, срок на действие. Много често, дори след изтичане на срока, човек не може да се върне в нормалното си състояние, или защото дълго се е лутал в грешна посока, или пораженията са твърде големи.

Ще чакате и ще ви мине. Или няма.

Пропуснатото щастие не може да се остойности. Нито изгубеното здраве. Колко струва да се разминеш с любовта на живота си? Колко струва един пътен инцидент и последствията от него, при черната магия? Колко струва разбитата ви любовна връзка с магия за раздяла? Колко струват душевните и физически страдания от кода за саморазрушение?

И дори един ден да потърсите помощ и да я намерите, дали няма да сте пропуснали част от живота си?                             

Въпросът с плащането винаги е болезнен – често по-болезнен, когато имаме, отколкото, когато нямаме. Винаги когато става въпрос за плащане българинът казва:
  - Това е някаква измама! Но когато същия застане на работното си място, след като изслуша вяло щенията на клиента, отговаря:
  - Това ще ви струва еди-колко си! При желание да си поставим нещата  устойчиво, същите да бъдат  завършени и да ни носят вътрешно спокойствие, всеки разумен човек стига до въпроса - колко ще ми струва?
В източните учения, към които спада и християнската религия, дебело е подчертано,че даром не трябва да се взима.

Мъдростта на опита показва, че взетото без да се плати се отнема и то в най - неочакван за притежателя момент.

А истината е, че винаги можем да платим. Просто цената не винаги е по вкуса ни. И често си мислим, че можем да „минем и по-тънко”

Затова Светото Евангелие говори, почти навсякъде за това как получаващият трябва да си плати. Още по - важно е, че в отношенията между лечителят /даващият/ и болният /нуждаещият се/ първият се обръща към Бога с молба да премахне страданието - тук увеличете вниманието си - за да може като стане от болничната си постеля болният да прослави с благодарно сърце Бога и да Му служи до края на живота си. С това да Му служи - нуждаещият се заплаща на Всевишния, Който Го освобождава от недъга или болестта.

Безбройни са примерите в Книгата на Живота, които ни дава Бог, че в Земните си дни ние трябва да уважаваме годините на здраве и успехи и да преподадем Премъдростта на идващите на този свят, че от Бога е дадена небесната закрила, когато сме добре и успяваме, но идва и черната нощ, когато ще трябва да сме приготвили масло в светилниците.

Много добре известна е традицията, когато някой е много болен,  или живота му е изпълнен с невървеж, той да бъде обричан на манастир за да служи на Бога и така да откупи проклятието на болестта и невървежа. Но какво забелязваме на практика: близките отиват в определения манастир, записват името на страдалеца, който често и не знае за това. Записват името му за една година и когато времето изтече, носят една кърпа и едно пиле на манастира за да го откупят. Тази порочна практика е въведена от хитри псевдо - монаси, които гледат да имат на масата си повече пилешко отколкото братя в манастира. Така, както казва Господа: "държите ключа на познанието, сами не се ползвате от него и на другите не давате да влизат...." Ето как духовенството пък си заплаща за своето жалко положение - "ядейки и пиейки своето осъждане".

Често питаме своите лечители

„Морално ли е да искате от мен? Морално ли е да съм ви длъжен?”

Морално и редно ли е да не дадеш на гладния хляб? Да го оставиш да измръзне на улицата. В България това се приема за проблем, който не е наш. Не забелязваме тези хора. Не им помагаме. Забелязваме ги едва, когато поради нашето бездушие стигнат до болницата – гладни, болни и изтерзани. Тогава забелязваме, че са болни. Изведнъж моралният барометър се включва. „Не е морално да не го лекуваш, когато се разболее!”– гракват всички. Безплатно. Болниците лекуват бездомника и нестретника. После го пускат да мръзне отново на улицата и да се сблъсква със същата липса на милосърдие и любов, която го е довела до болницата. Същите хора, които са го довели до болницата, затръшвайки вратата на милосърдието си ще са първите, които ще посочат с пръст лекаря, който е отказал да лекува бездомника.

Здраво ли е обществото ни?

Мисля, че всичко опира отново до въпроса какво даваме и какво очакваме да получим… Да разгледаме здравните осигуровки. При изчисляването на вноските, специалистите очакват определени постъпления във фонда, които да покрият освен лечението на възрастните и лечението на определени незащитени групи – деца, хронично и терминално болни, стари хора. Когато не плащаме нашите осигуровки ние излизаме от системата. Смятаме, че това е обект само на наш избор. Че ощетяваме само себе си. Изчисленията за бюджета на Касата обаче са очаквали нашата вноска да плати и за нечие друго лечение – и то излиза от системата. След година или две, решаваме, че имаме здравословен проблем, за който ще ни е по-изгодно да минем „по каса” – плащаме три вноски и се гордеем със собствената ни комбинативност. Доволни сме, че не сме плащали за времето, в което сме били здрави. Надхитрили сме системата. В този свят обаче нищо не се губи – докато ние сме били здрави и сме пестили, някой друг нуждаещ се е останал без лечение. Заради нас.

Всяко нещо на този свят – материално или нематериално има цена – материална или нематериална. Тази цена ще бъде платена – от нас или от някой друг независимо дали сме готови или не за това.