Темата
Психология на греха - общи положения

Психология на греха - общи положения

03 February 2014   |   42606   |   2

Телевизионните канали и кината по света представят най-вече филми изпълнени с насилие, убийства и леене на много кръв. В тях главни герои са злите хора, които християнската религия окачествява като  хора на греха. Една важна особеност най-вече на американските филми от този жанр е, че основен принцип във взаимоотношенията на героите в тях е „на злото да се отвръща със зло”.

Отмъщението на изпълнени с гняв и злоба хора е главна тема на повечето от тези филми. В настоящата статия ще направим опит за психологически анализ на човешката злоба разглеждана като грях, противопоставяйки на горепосочения принцип християнския закон „на злото да се отвръща с добро”. Този закон е напълно противоположен на принципа на озлобените хора, главни герои във въпросните американски филми.

Една от най-характерните черти на злите хора е тяхната склонност да лъжат, да заблуждават другите и себе си. Въпреки че те всяват страх в обикновените човеци, злите индивиди са най-уплашените и стресирани хора на света. Животът им е истински кошмар. Няма никаква нужда да бъдат изпращани в ада, те вече са в него. С други думи,

Бог не наказва злите хора, те наказват самите себе си, живеейки във вечен страх, стрес и напрежение.

Те са вечно бягащи от светлината на саморазобличението и от гласа на собствената им съвест.

Пътят за излизане от техния кошмарен начин на живот им се струва непосилен и опасен, предизвикващ  болезнена уплаха. Така те си остават в ада на техните действия, защото това им се струва безопасно и лесно изпълнимо. Това е и първата характерна черта на злите хора-те сами по свое желание отиват в ада на своите притеснения и безпокойства, потъвайки в него като в „черна дупка”.

Една друга  характерна черта на злите  хора е тяхното постоянство и последователност в допускането на различни грехове. Причината за това е, че те категорично отказват да признаят греховете си и да отидат на покаяние, както това правят истинските християни..

Нашият Господ Иисус Христос ни учи, че грехът представлява неспособност на човеците да бъдат винаги съвършени като Самия Него. Ние всички сме грешници, но истинските християни ненавиждат греха, винаги са готови да се покаят за допуснатите от тях грехове и с цялото си сърце се стремят да не допускат нови такива.

Много християни обаче се гордеят с това, че те са се покаяли за допуснатите от тях грехове и че вече избягват да вършат такива. Те гледат с презрение другите грешници и са много критични към допусканите от тях грехове.Тези християни,както Самият Иисус ни казва, също принадлежат към групата на злите  хора. Те не разбират,че си остават грешници и че никога не могат да бъдат напълно съвършени. Те са като фарисеят описан в Лука 18:10-14, който изпитва презрение към своя ближен вярващ бирник, изпитвайки злоба и ненавист към него, считайки го като по-нисш във вярата.

За разлика от горделивия фарисей истинският християнин винаги смята себе си за грешник. Християните, които поставят собствената вяра над тази на другите, подобно на фарисея описан в Лука 18, са представители на злото, прикрито под маската на християнството.

християнски фундаментализъм

Именно от средата на тези озлобени „християни” се оформя групата на т.нар. християнски фундаменталисти, това са и  хората, които ненавиждат и мразят християните от другите църкви и деноминации, поддържайки огъня на християнското разделение по света. А нашият Господ Иисус ни е заповядал да обичаме дори враговете си. Колко повече тази заповед се отнася за нашите братя  християни от другите  християнски църкви и деноминации. Истината е, че истинският  християнин не може да мрази изобщо. Верската гордост за него е чужда. Фундаментализмът,верската гордост както и разгорещените и безполезни дискусии по второстепенни християнски доктрини и въпроси са израз на злото,прикрито под маската на християнството.

Истинските  християни, които не могат да мразят никого, са именно тези,които Иисус нарича „нисшите духом” (Матей 5:3).

Нисшите духом не са способни да вършат зло. И това е защото те винаги изпитват угризение на съвестта си като грешници и са несигурни в своята праведност. Такива  хора не могат да бъдат горди и да поставят вярата си над вярата на другите. Злото в този свят е дело на „богатите духом”, на фарисеите на нашето време,които са самодоволни от вярата си и не изпитват никакви угризения на съвестта си, смятайки се за безгрешни, за достигнали състоянието на съвършенство.

Такива  хора са  лишени от способността да се задълбочават в изследването на библейските истини. Или ако правят такива изследвания,то те са само за да подхранят техните фундаменталистки възгледи  и да ги подготвят за дългите нескончаеми и безполезни дискусии по религиозните въпроси,в които те неизменно искат да блеснат със знанията си и да получат овациите на околните.

Една моя лична констатация е, че злите хора в църквата,които живеят със съзнанието за своята верска непогрешимост, стават причина за допускането на всевъзможни други грехове. Напр. такива  хора се оказват,че са прекомерно алчни. Моите наблюдения  показват,че Любовта няма никакво влияние върху тях, защото душата им се е вледенила дори към Божията любов.

По моему тези хора сами са сътворили в себе си ада,което е окончателно отделяне от Бога и това е не защото Бог е отхвърлил човека,а защото човекът е отхвърлил Бога и това отхвърляне е вече необратимо. Злите хора в църквата всъщност изпитват омраза,която е толкова сляпа и самонадеяна,че любовта на околните я прави още по-жестока. Те изпитват гордост,която е толкова студена и противна,че смирението на околните я прави още по-надменна.

Моето мнение е, че всеки един грях допуснат поради гордостта на християнина може да превърне живота му в ад. И най-вече всяка омраза може да се превърне в ад, допускането на всеки един от седемте смъртни греха също може да се превърне в ад. Всичко това, по мнението на богослова Жералд Ван, се дължи на

„леността, която е отегчение от божествените неща,и бездействието,което не търси  разкаяние,макар че вижда бездната,в която пропада душата,защото дълго и може би в дребни неща е привиквало да се отказва от всичко,което изисква някакво усилие”.

Злите хора смятат себе си за непогрешими, затова като влязат в конфликт с околния свят,те винаги смятат,че последният е виновен за всичко.

Веднъж  разговарях с един православен свещеник. Казах му, че живея в Англия и понякога посещавам  англикански църкви, които също като православната църква принадлежат на християнската вяра. На което той ми отговори със злоба, че англиканите са сатани и аз ако разговарям с тях губя шанса си за спасение. Но аз му отвърнах, че има много искрено вярващи в Иисуса  англикани и не трябва да съдим за всички тях, поради поведението на някои от техния клир. Ние трябва да се отнасяме към тях с любов,както ни е учил нашия Господ Иисус.

Свещеникът се опита да ме опровергае с още по-голяма злоба, казвайки че така му е заповядал неговия архирей. Просто личеше как позоваването на любовта само разпалваше още повече неговата злоба. Това беше стремеж към намиране на изкупителна жертва на злобата му и той в случая я намираше в лицето на цялата общност на англиканските християни. Така този свещеник се опита да наложи собствената си воля в нашия разговор,като намери за уместно да нападне един напълно непознат за него свят, прехвърляйки върху него своята собствена злоба. Той просто проектираше собствената си злост върху неща от света,които нито познаваше, нито разбираше достатъчно добре.

Разгледан от позицията на Христовото учение този свещеник не може да се окачестви като смирен, като ясно осъзнаващ собствената си греховна същност човек. В него говореше верската гордост,която го подтикваше да запази изградения в съзнанието му съвършен негов образ и чрез злобата си към другите той полагаше усилия да поддържа привидната си нравствена  чистота. Такива  хора притежават остра  чувствителност към социалните норми и държат много на мнението на другите за тях.Тяхното поведение може да се определи по-скоро като политическо,отколкото като духовно.И това е защото злите  хора  гонят преди всичко своя собствен интерес,държейки най-вече на мнението на хората за тях,а не на мнението на Бога,Който ненавижда верската гордост.Злите  хора са паталогично свързани с личното си статукво,което в съзнанието им те приемат като съвършено.Именно в типичния случай с въпросния православен свещеник ние разбираме какъв дълбок смисъл се крие в притчата на Иисус за двамата вярващи,описан в Лука 18:10-14.

Случаят с този православен свещеник е показателен и с това, че злото в тези хора произтича не от липсата на чувство за вина, а от стремежа на всяка цена да се избяга от него. Ето защо църквата е едно от местата,където е много вероятно да се открият зли  хора.Няма по-добър начин да се скрие злото стаено в душата на човека от критичния поглед на другите,отколкото приемането ролята на активен и отдаден на вярата християнин. Мога смело да твърдя,че злите  хора са склонни към набожност, защото тя е добра маскировка за тяхната злоба.

баба яга

Една друга характерна черта на злите  хора е техният неистов стремеж към властта. Може да се каже,че тези хора винаги се раждат с толкова силна воля,че са напълно неспособни да я подчинят някому и най-вече на Бога . Според  ученият Г.Жералд

„за всички „велики хора” е  характерна необикновена сила на волята, независимо дали са велики герои или велики злодеи. Силната воля – могъществото и авторитетът – на Иисус се излъчва от Псалмите, точно както  Хитлеровата воля – от Mein Kampf. Но волята на Иисус е волята на Неговия Отец, а волята на Хитлер е неговата собствена”.

И така, силата на волята на злите  хора като  Хитлер е обусловена и ръководена от техните собствени човешки  ресурси. С какво се  характеризира тя? Cъс стремеж към свръх контрол над себеподобните,изразено като брутално ограничаване на волята на отделния индивид и грубо налагане на собствената воля над един послушен,безкритичен народ. Диктатори като  Хитлер и Сталин искаха с груба сила и кръвополитие от огромен мащаб да постигнат власт над целия свят. Тези зли диктатори се надяваха чрез жестоки репресивни мерки да превърнат народите в оглупяла , безсловесна и безусловно подчиняваща се на волята им маса и така да управляват света.

Една важна особеност,която се проявява в дейността  на злите  хора е необикновената склонност на масата  човеци да се подчиняват сляпо на тяхната воля. Обикновеният човек, който не се кланя от сърце на Бога е склонен да подчини волята си на озлобени и надарени със силна воля  хора,да им отдава почит и дори да ги обича с обич, с която може да се обича само Бога.

Практиката обаче показва,че всички без изключение диктаторски режими рано или късно се разпадат. Това обстоятелство идва да покаже,че волята на Бога е единствено тази,на която човек трябва да се подчинява.Волята на Бога е, която управлява историята на човечеството,а не волята на отделни личности. Грешката на озлобените диктатори като  Хитлер и Сталин беше, че те се опитаха да абсолютизират своите човешки намерения и амбиции,които очевидно бяха в противоречие с Божия План за човечеството.

Абсолютизиране на собствената воля

И както в случая с православния свещеник, така и в случая на диктаторите човешката злоба се опитва да абсолютизира собствената воля, демонстрирайки явно нежелание да се съобразява с Божията воля. Затова злите  хора винаги нападат другите,  вместо смирено да признаят собствените си грехове, както това направи бирника в притчата от Лука 18.

Тези  хора са склонни да налагат собствената воля над ближните,открито или прикрито,под формата на набожност,с цел да потискат изблиците на  духовност  и желанието на тези от тях,които са подчинили волята си от сърце на Бога. Злите хора забравят,че най-важното в живота на вярващите е да разберат колко важни са те за Бога и че Той иска да възстанови добрите взаимоотношения с нас на базата на покорността ни към Неговата Личност,а не слугуващи на земни идоли,надарени със силна воля и отказващи да признаят греха на верската си гордост,което е прикрит бунт срещу Твореца.

Много хора считат, че те печелят свободата си, подчинявайки волята си на силните и волеви личности. Но ние християните вярваме, че истинската свобода идва от подчинение на волята на Отца.

Планът на сатана и планът на Христос

Това проличава  ясно от следната разпространявана в някои християнски среди притча: Бог възложил на Иисус  и на сатана да представят свой план за бъдещето на току що сътворената от Него човешка раса. Планът на сатана бил подобен на злите диктатори: Бог има цяла армия от ангели – нека назначи към всяко човешко същество по един,който да го наказва за грешките му и тогава няма да има проблеми.

Планът на Иисус бил съвсем различен, направен с любов и дух: „Дай им свободна воля да постъпват както си искат, предложил Той. Но ми позволи да живея и умра като един от тях, за да им покажа как да живеят и колко важни са те за Теб”. Бог естествено приел плана на Иисус като по-отговарящ на Неговото разбиране за нещата и оставил сатана на произвола на неговата злоба.

Така се породило съперничеството между сатана и Иисус и между тях започнала борба, продължаваща и до ден днешен. В тази борба сатана се стремял да прикрие слабостта си чрез  гордост и коварство, чрез лъжи и измами. По същия начин Бог постъпва и с горделивите и озлобени хора,оставяйки ги на произвола на тяхната ограничена воля. Особено неприятни и отхвърлени от Него са тези от тях, които се скриват под маската на набожността.

Аз имах възможност да наблюдавам поведението на зли  хора, представяйки моите книги на вниманието на някои от тях.Тъй като тези книги представляват своеобразно откровение, разкриващо един нов път на любовта на Бога към хората, те предизвикваха винаги  силна негативна реакция от страна на озлобените люде и биваха възторжено приемани от искрено вярващите в Бога хора.

За съжаление аз срещнах озлобени хора и в средата на учените, но малцина от тях приемаха с радост тези книги. Моят опит показа,че отпорът, който среща научното изследване върху проблемите на креационизма, идва както от хората с религиозно мислене, така и от научните умове. Напр. негативно настроените учени често дори без да четат книгите ми изразяваха категорично мнение, че твърденията в новата наука са мъгляви и че предмета на нейното изучаване не подлежи на изследване. Имаше обаче случаи, когато някои от учените приемаха отначало такова поведение спрямо книгите ми, но след като започваха да ги четат внимателно променяха своето мнение и дори ставаха  симпатизанти на новата наука. Имаше случаи, макар и малко на брой, когато учени ми заявяваха, че са повярвали в Бога след като са прочели книгите ми, въпреки че до преди това те са били убедени атеисти. Това бяха  хора с добри сърца, лишени от широко разпространеното качество на научната гордост в тези среди. За мен беше пределно ясна поуката от тези малобройни случаи. И тя беше,че Бог обича като свои синове и учените и е намерил път към сърцата им чрез книги като моите. Тези случаи ме убедиха,че подобни книги представляват един нов път на Божията любов към сърцата на хората.

Злите хора скрити зад фасадата на  християнската вяра най-често отхвърляха книгите ми с мотива, че те всички познават добре Библията и тя им е напълно достатъчна за вярата. Те ме съветваха  да не се меся в религиозната работа чрез наука . В средите на българските православни обаче аз срещнах известно доброжелателно и дори ентусиазирано приемане на моите книги. По инициатива на една група православни служители и някои български учени в края на април 2011 г. в гр. Стара Загора беше организиран конгрес на тема „Наука и религия”.На този конгрес православните бяха загърбили своята верска гордост, а учените- своята научна гордост. По този начин новата креационистка наука обединяваше тези някога враждуващи помежду си групи на базата на смирението пред Бога.

Защо Бог е сътворил сатана?

В моя дългогодишен опит на наблюдение на злите  хора, скрити зад фасадата на християнската вяра ,аз открих една интересна закономерност. И тя е,че всички тези  хора без изключение ми задават един и същи въпрос: Защо Бог е сътворил сатана,а не го е унищожил веднага след падението му?

Характерно за злите хора във вярата е , че те единодушно допускат, че Бог би могъл да унищожи нещо от Неговото творение. Такъв въпрос предполага възможността, че Бог може да наказва и убива. Отговорът на този въпрос е пределно ясен за истинските  християни: Бог е дал на сатана свободна воля и че Бог е толкова милостив и обичащ  творенията Си, че Той не може да убива.

Свободна воля

Истина е, че Бог никога не наказва. Създавайки ни по Свой образ и подобие, Бог ни е дарил и със свободна воля. Ако едновременно с такова качество Бог би бил и строго наказващ и дори погубващ Творец, то качеството свободна воля загубва своя смисъл. Може ли един човек надарен със свободна воля да упражнява свободата си с опрян в гърба му пистолет? За да не обезсмисли качеството ни свободна воля, Бог е бил принуден да се откаже напълно от употребата на сила срещу нас. В противен случай Той би ни направил марионетки или просто  програмирани роботи, следващи стриктно набелязаната от Него програма, защото тогава страхът и опасението от гибел щеше да сковава нашите действия.

свобода

С други думи, за да има смисъл свободата на волята ни е необходимо тези от нас, които решават да се бунтуват срещу Твореца, да запазят своето съществуване. Но очевидно такива хора няма да се ползват от благодатта на Бога, нито от Неговата височайша  протекция.

„Това не значи непременно, отбелязва американският психолог М.С.Пек, че Бог няма властта да ни унищожи, да ни накаже, а само че в любовта Си към нас Той е взел болезненото и страшно решение никога да не я използва. Страдайки, Той трябва да ни остави и само да ни наблюдава.Той се намесва само за да помогне, никога за да навреди. Християнският Бог е Бог на въздържанието. След като се е отказал да използва властта Си против нас, ако откажем помощта Му, Той няма друг избор,освен плачейки, да наблюдава как сами се наказваме.

В Стария Завет това не става ясно. Там Бог е изобразен като наказващ. Но след появата на  Христос нещата започват да се изясняват. В лицето на  Христос Бог безпомощно посреща смъртта от ръцете на човешкото зло. Той не повдига и пръст срещу Своите гонители. По- нататък в Новия Завет се долавя ехото на наказващия Бог от Стария Завет,който по един или друг начин казва,че „лошите ще получат онова,което им е отредено”.Но това е само ехо. Наказващият Бог никога вече не се появява на сцената”.

И така, нека да припомним накратко описаните в тази статия качества на злите хора,скрити под маската на вярата.Те всички имат верска гордост, считайки  че само тяхната деноминационна вяра  е права. Те са, които утвърждават в църквата т.нар. християнски фундаментализъм и водят нескончаеми спорове по второстепенни доктринални проблеми във вярата, което има най-често като последица издигането на непреодолими бариери между отделните  християнски църкви и деноминации.

Злите  хора винаги таят в сърцата си някаква омраза и реагират на всяка любов с още по-голяма злоба.

Те са склонни да лъжат ближните и себе си и така сами си изграждат ада около и в себе си. Тези  хора не обичат да задълбочават знанията си и да четат книги, които биха разширили техния кръгозор по спорните въпроси, които разискват с околните. Бедните си знания обаче те винаги издигат в ранг на абсолют. Бързо намразват онези, които ги превишават по ум  и интелект и не могат да понесат някои да ги опровергава с логика и задълбочени знания. Склонни са винаги да критикуват знанията на тези, които ги превъзхождат, без да се запознават с подробностите на аргументите на своите опоненти.

В следващата статия на същата тема ще се запознаем и с някои други качества на злите  хора,скрити зад фасадата на  християнската вяра.

КОМЕНТАР ОТ ЕКСПЕРТА  АННА АЛЕКСАНДРОВА

 

Действително това са много точни наблюдения над религиозните общности и техните свещеници.

Бих искала да добавя, че самодоволството във вярата е трудно да се избегне, защото нейния източник е самата религия, която твърди за монопол над истината и дава сигурност, че принадлежността към съответната деноминация сама по себе си превръща човек в праведен, защото е намерил “истината”.

Религиите като цяло и различните деноминации измежду една и съща религия са основани на комплект от идеи, които претендират да са “истина” и “единствената истина”, като в едно изречение те също заклеймяват всяка различна идея като лъжовна и сатанинска.

Самите религии не акцентират над морала и моралния характер на човека толкова, колкото акцентират над това той да приеме съответното име като “християнин” и съответно, ортодоксален, католик, протестант, и т.н.

По този начин религията се превръща в дреха която човек облича

и етикета на дрехата е онова което го прави “правият и добрият” и го противопоставя на “другите”. Религиозния морал е обстоятелствен, вместо да бъде фиксиран.

Причината за това е, че света е разделен на “вярващи”, които според съответната деноминация са само хората които се причисляват към същата, и невярващи, които трябва да се разбира, че са последователи на сатаната. Самата религия когато казва да обичаме врага си, няма предвид някой от “другите”.

Как може да се обича човек който следва “сатаната”?

Ако религията повели това, то тогава тя ще влезе в противоречие със своите фундаментални идеи за света и целта на съществуването и вярата като такава.

Това разбиране се осъществява много ясно от персонажа на Исус Христос, който въпреки завета за любов и прошка който оставя след себе си, в последните дни се очаква да слезе от небесата като войн с мисията да убие еретика Антихрист. Той не идва да прости и помилва Антихриста, а да го убие, защото той е със Сатаната, или поне така се твърди.

Персонажа на Антихриста е демонизиран достатъчно много от религията за да оправдае противоречащия на етичните принципи курс на действие който Исус ще поеме спрямо него. Армагедона слага в перспектива идеите на религиите които представят света в бяло и черно, като те са дефинирани според комплект от идеи, а не комплект от морални качества и ценности.

По-скоро практическото прилагане на моралните ценности е според това дали човека отсреща е от същата религиозна група или не е. Ако е от същата религиозна група или деноминация християнския морал се очаква да се приложи, но ако не е трябва или да се привлече към “истината” на съответната деноминация, или да бъде отблъснат като сатанински последовател. радикален ислям

Религията и съответно религиозните хора не биха могли да излязат от самодоволството и омразата към “другия” докато не излязат от идеологията на коята самата религия се базира. Което само по себе си ще сложи на равна нога всички хора и от там ще се обезсмисли съществуването на самата религия. Религията идва с цел да рездели хората и да издигне едни над други, наричайки едните вярващи, а другите неверници.

Тези проблеми които са анализирани в статията не могат да бъдат преудоляни защото те се коренят в самата същност и цел на религията.

 

Ако един католик приеме, че един ортодоксален християнин или протестант са негови братя в религията и са толкова християни колкото и той самия, се обезсмисля идеята, че той е намерил истината и това би поставило под съмнение неговата собствена идеология.

Самата религия не дава възможност две истини да съществуват едновременно. Тя твърди, че истината е една, и всичко останало е лъжа, и който следва лъжата в същност следва Сатаната. А Бог не е повелил никъде да обичаме Сатаната и затова в последната битка Исус ще унищожи и еретика Антихрист и сатаната.

>>Следваща статия>>