Темата
Новогодишни пожелания!

Новогодишни пожелания!

27 December 2015   |   4863   |   0

Сурва, весела година
живи и здрави до година,
до година, до Амина!

Това е новогодишното заклинание, което всеки българин знае.

Новогодишните пожелания  са предшествани от коледарските наричания. 

Когато сурвакарите са изпълнявали ролята на заклинатели и са обикаляли домовете за да прогонят злите сили през мръсните дни, техните пожелания и песни са се считали за магически. За стопаните е било чест да посрещнат  скъпите гости и да разменят дарове за пожеланията им. Колкото по-богато надарят коледарите, толкова по-силни били и благословиите.

Днес с навика да си разменяме подаръци, забравихме пожеланията.

А дали не заменихме кон за кокошка?

Какво толкова ценно може да си подарим в кутийка под елхата? Нищо обещаващо, нищо важно, нищо, от което имаме нужда.

Ако бръкнем в торбата със заклинания на коледарите, мисля, че ще намерим по-желани придобивки в сравнение с чувала на дядо Коледа.

Здраве, плодородие, деца, мир и любов... и всичко това в договор за една година. До година пак.  

Всички сме чували за силата на мисълта и словото, и едва ли някой се съмнява в тях. Но улисани в материализацията на празника забравяме да желаем, да желаем нещо за другите.

Новогодишно пожеланиеИ точно в тези съдбоносни дни, между старата и новата година, речта и изказаните думи имат още по-голяма стойност. Сега може да се повлияе на бъдещето легално и защо да не го направим? Та дори и да е за едното здраве, нека си го пожелаем от сърце, защото какво по-ценно от здравето?

Сурва, сурва Новата година,
Живо, здраво до година,
до година, до амина!

         

Новогодишните празници, началото на които е Коледа, са свързани с един от върховите моменти в природния кръговрат – зимното слънцестоене. Те съвпадат с раждането на новото слънце, възраждането на природата и началото на земеделската година.

В тяхната обредност са втъкани представите на хората за време и пространство, оживяват предмети, символи и герои, чрез които народът ни изразява надеждите си за плодородие и благополучие.

Българската Коледа според народната вяра съвпада с началото на ,„мръсните дни” в годината. Те започват от Рожество Христово и свършват на Богоявление. В архаичните представи „мръсните дни” са невидимата граница между старата и нова година.

През този период природата и човекът се подготвят за повторно раждане, а светът - за ново сътворение. Тогава идва и новият Бог – Иисус, Който трябва да извърви пътя на съзряването и да стане част от пантеона на старозаветните богове.

Един европейски пътешественик, който пресичал нашите земи през 18 век записал в своя дневник: „Българите са набожни, но не фанатици. Те не разбират богослужение, не знаят нищо за вярата, освен пости и празници. Знаят да се кръстят и кръщават, но не знаят „Отче наш”. Традициите на нашия народ са се оказали толкова силни, че доминират дори до днес.

  • Какво  празнува нашият народ ?

Нашият народ е вярвал, че всяка нощ през мръсните дни бродят демоничните същества на отвъдното. От залез слънце до първи петли по земята господствали мамници, бродници, караконджули, вампири, джадити.

Хората се предпазвали от тях като носели в дрехите си по няколко скилидки чесън или люспи от бял лук, червен и бял конец, синьо мънисто. Жените съблюдавали редица забрани – да не перат и мият, да не си решат косите, да не режат с нож или ножица, не поглеждали мъжете. Баби-баячки връзвали на новородените деца червен конец, кадяли ги с пушек, за да не ги залюби змей.

В този отрязък от свещени дни, когато злите сили рушат хармонията в  света на хората, единственото сигурно място  е  домът.

  • Домът е духовно понятие, което обединява поколенията, обединява миналото, настоящето и бъдещето.Той е символ на целия космос пречупен от стопанина-уредник на дома.

 

  • Трапезата е космическият център на къщата.
    Изключителна е нейната роля на Бъдни вечер, в навечерието на Коледа. Тогава тя обединява всички. По традиция софрата се слага върху слама, символизираща яслата, в която е положен младенецът след раждането му. Нарежда се до огнището. Там гори бъдник – символ на дървото на живота, което в архаичните представи свързва трите свята – горен - на боговете и мъртвите, земен и долен - на зловредните сили. Преди да бъде запален, мъжете го миросват, за да е плодовита и щастлива годината. Оставят го да гори през през цялата нощ, за да не си отиде късметът. Бъдникът е и домашният символ на небесното слънце, има очистителна, предпазна и магическа сила.

 

  • обреден хляб за КоледаКултово място на празничната софра има обредният хляб. 
    В различните краища на България го наричат боговица, вечерник, светец. Месят го само млади булки или моми, облечени в празнични носии. Бъднишкит хляб се приготвя с мълчана вода и брашно, пресято три пъти, през три сита. Водата донасят девет девойки от девет кладенеца. В архаичните представи 9 е божествено число, което обединява начало и край. През целия път до дома момите не проронват и дума. Вярвали, че така ще опазят водата чиста от злите сили, които бродят през мръсните дни. Хлябът украсяват, като винаги слагат в него златна или сребърна пара, за да се множи богатството в семейството. В декорацията му най-често се изобразяват ралото, овцете, кошарата, слънцето и космическото дървото.
    Изпечената боговица стопанката слага в средата на софрата. Край нея нарежда постни гозби, най-малко седем на брой - царевица, чесън, лук, боб, ябълки,ошав, пуканки, орехи и всичко друго, което е родила земята.

 

  • Храната на Бъдни вечер и на Нова Година има и поминален характер.
    Постните ястия и хлябът са своеобразно жертвоприношение за мъртвите. Смисълът им е да омилостивят душите на починалите родственици и да им се намери. За да добият магическа сила, стопанинът прекажда обредните храни три пъти в кръг.

 

В навечерието на Новата 2016 година нека да се поздравим с устойчивостта на нашата народна традиция. Дълбоко в недрата на народните обичаи и традиции се фокусират  непреходните ценности на живия живот – единството на минало, настояще и бъдеще. Също така и единството на небесното, земното и подземното, на тялото и душата. Тази хармония между макро и микро космоса ни дава основание да си пожелаем и през Новата година българинът да има:

  • ДОМ и домашно огнище!
  • СОФРА, която да е пълна и обиколена от  все повече чеда.
  • ДЕБЕЛ ХЛЯБ – символ на пълнотата и доволството.

 

                                     ЧЕСТИТА ИДВАЩАТА НОВА 2016 ГОДИНА !                

За поръсване с Богоявленска вода може да се запишете  вече и онлайн  от тук.