д-р Ани Шкодрова
д-р Ани Шкодрова
Доктор по медицина, специалист по психиатрия
  • Психиатрични консултации
  • Мотивационни дискусии
  • Експертиза на моментната работоспособност
  • Насочване за специализирани консултации



Темата
Докосването – форма на контакт

Докосването – форма на контакт

Докосването е основна част в общуването между хората. Когато малкото дете се удари и заплаче, отива при майка си да го гушне. Когато някой скърби, съчувствено го потупваме по рамото. Когато харесваме някого, несъзнателно се стремим към него и го докосваме по време на контакта си. Когато не харесваме някого – напротив – не ни е приятно той да ни докосва и се стремим да избегнем всякакъв физически контакт. Често от първоначалното ръкостискане вече си създаваме мнение за човека, с когото се запознаваме. С ръкостискане се скрепяват сделки, с прегръдка хората се срещат и разделят…

Много хубаво не е на хубаво!

Или защо се страхуваме от щастието и за какво всъщност копнеем…

Много хубаво не е на хубаво! Или защо се страхуваме от щастието и ...

”Когато бях на пет, мама все ми казваше, че щастието е ключът в живота ни. После, като тръгнах на училище, веднъж ме попитаха какъв искам да стана, като порасна. Аз написах „щастлив”. Учителят ми каза, че не разбирам задачата. А аз му казах, че не разбира живота…” Джон Ленън

Много хубаво не е на хубаво!

Или защо се страхуваме от щастието и за какво всъщност копнеем…
Продължение

Много хубаво не е на хубаво! Или защо се страхуваме от щастието и ...

”Когато бях на пет, мама все ми казваше, че щастието е ключът в живота ни. После, като тръгнах на училище, веднъж ме попитаха какъв искам да стана, като порасна. Аз написах „щастлив”. Учителят ми каза, че не разбирам задачата. А аз му казах, че не разбира живота…” Джон Ленън

Нещо за свалянето на излишните килограми

Нещо за свалянето на излишните килограми

Трайни резултати от днес за утре просто няма как да се получат. Нито пък от днес за след седмица. Нито пък от Понеделник (стартът на всяка диета) за след месец. Временна промяна-да! Ами след това, когато спрем да правим нещо по въпроса?

За надеждата, търсенето, ефекта и…още нещо

За надеждата, търсенето, ефекта и…още нещо

Здравословни проблеми, любовни несгоди, бизнес несполуки, невървеж… Всички тези, на пръв поглед различни сфери на провал, могат да ни накарат да се почувстваме изгубени, неуверени, безсилни… Могат да разклатят вярата ни в рационалната природа на нещата до там, че да ни се прииска да повдигнем леко завесата и да надникнем там, където не би трябвало да можем – в главата на любимия човек, в бъдещето ни... Да се изкушим да потърсим обяснение извън нас за провала ни. Да потърсим лечение на нелечими болести. Да сменяме различни лекари, да се подлагаме на различни болезнени и скъпи процедури, докато накрая някой ни насочи към психиатър, от което да се обидим много… Да опитаме да си върнем контрола по непозволени начини. Да повярваме на обещания, които макар и да звучат невероятно, изказват това, което бихме искали да чуем. Да не спираме да търсим, докато не намерим човека, който да ни каже това, което искаме да чуем, независимо дали е способен да ни даде обещаното. Да правим неща, които после да се срамуваме да разкажем… Без резултат. Докато изгубим и последната прашинка доверие, докато приемем, че никой и никак не може да ни помогне. Докато не решим, че няма лекар, магьосник, свещеник, който да разбере какво ни е и да ни предложи решение…

Да разваляме ли магията или геройски да я носим, като кръст?

Да разваляме ли магията или геройски да я носим, като кръст?

ЕНЕРГИЙНИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ – съществуват ли? Да вярваме ли в тях? Ако не вярваме, могат ли да ни застрашат? Достатъчно ли е всеки път, когато се заговори за магии да сменяме темата, превключваме канала или да се сбогуваме с компанията, в която сме и да се измъкваме по възможно най-бързия, що-годе възпитан начин?... Нека направим още една малка, смела крачка напред: ако в определен момент установим по неоспорим и достоверен за нас начин, че съдбата ни е спъвана от обстоятелства извън нашия предначертан път? Ако в определен момент, колкото и скептични да сме, попаднем на човек, заслужил доверието ни, който да потвърди отдавна гнездящото в съзнанието ни подозрение, че нещо не е наред с енергетиката ни, че причината за част от провалите ни не е в нашето рационално АЗ?... Как ще продължим? Ще приемем ли информацията, достигнала до нас, или ще се направим, че не съществува? Ще я отречем, с помощта на всички рационални мотиви, които самите ние сме отричали до момента? Ще забравим? Ще затворим мисълта „Имам магия” в чекмеджето „не вярвам в тия работи”, в тъмната стаичка, в която нашите собствени страхове вият безконтролно, но звукоизолирано… Или ще прегърнем за пръв път в живота си религията, ще се скрием зад лицемерната реплика „Аз съм религиозен!”, която, казана на глас ще изненада и нас самите, и ще потънем в безразличие и забвение, защото… така ни било писано… И Господ не ги обича тези работи…. Смело ще си понесем това, което „ни било писано”, с идеята, че нещо изкупваме по този начин… Неясно точно какво, но ще го изкупим с достойнство…

 1